Каменният кръг [bg]

— О, червената е разкошна! — Момичето плесна с ръце в екстаз пред една искряща гранатова рокля.

— Наистина — прошепнах, — но не ми трябва нещо толкова ярко. Не искам да ме вземат за проститутка, нали? — Пекинезът ме погледна стреснато, после реши, че се шегувам, и се изкикоти.

— Ето тази — каза решително и посегна покрай мен, — тази е идеална. Вашият цвят.

Наистина беше почти идеална. Дълга до пода, с три четвърти ръкави, поръбени с дантела. Наситено кафеникавозлатна, с кафяви, кехлибарени и оранжеви отблясъци в тежката коприна.

Вдигнах я внимателно от закачалката, за да я огледам. Малко прекалено, но щеше да свърши работа. Беше ушита горе-долу добре; без стърчащи конци или неравни ръбове. Машинната бродерия на бюстието бе само закрепена, но лесно можеше да се зашие.

— Ще я пробвате ли? Пробните са ето там. — Пекинезът подскачаше до мен, окуражен от интереса ми. Погледнах за миг цената и разбрах защо; сигурно работеше на комисион. Поех дълбоко дъх пред цифрата, която можеше да покрие месечен наем на апартамент в Лондон, но свих рамене. Все пак за какво бяха парите?

Но се поколебах.

— Не зная… — рекох със съмнение, — хубава е, но…

— О, не се тревожете, че е за по-млад човек — каза пекинезът най-искрено. — Вие изглеждаше на двайсет и пет! Е… може би на трийсет — заключи кротко, след като погледна лицето ми.

— Благодаря — отвърна сухо. — Не се тревожех за това обаче. Предполагам, че нямате без ципове, нали?

— Ципове ли? — Малкото ѝ кръгло личице пребледня под грима. — Ами… не. Мисля, че нямаме.