Дългият път към дома [bg]

Страховете и предположенията, които се бяха зародили още в Трите бора, сега започваха да придобиват форма. И да се приближават. Така се случваше, когато човек се осмели да пристъпи в реалния живот.

„Храбър човек в храбра страна“. Лесно бе да си храбър, ако и страната е такава. Но какво ставаше, ако не е? Ако е корумпирана, извратена, алчна и потънала в насилие?

И какво ставаше, ако ги очаква? Ако знае, че идват?

— А Шартран? — попита Бовоар. — Той как се вписва?

— Уважаван собственик на художествена галерия с връзки из целия свят? С безупречна репутация? — рече Гамаш. — Нима някой е в по-добра позиция да координира действията им?

Това обясняваше участието на Шартран, но каква бе ролята на професор Маси? Трябваше да е замесен по някакъв начин, иначе защо би отишъл чак в Табакен?

— Да предположим, че Ноу Ман се е забъркал с наркотици още по времето, когато е работел в колежа — разсъждаваше на глас Гамаш. — Да предположим, че Маси го е подозирал, но не е имал доказателства.

Може би както Карлос Кастанеда е твърдял, че пейотът развива въображението, така и професор Норман е пробутвал кока на своите студенти, които нямали търпение да разширят съзнанието си и да пресъздадат резултата върху платното.

— Възможно е това да е била десетата муза — каза Гамаш. — Кокаинът.

Бовоар седеше до него и нервно човъркаше шапката. Тази теория му звучеше по-смислено от приказките за някаква вятърничава, надута и обидена богиня.

Божество, което убива за удоволствие.

А от друга страна — метамфетамини. Или хероин. Или кока. Троицата на смъртоносните наркотици.

Ето кое убиваше за удоволствие.

— Дали Маси е заминал за Табакен, за да се разправи най-накрая с Норман? — попита Бовоар. — Когато е разбрал, че Питър може би е тръгнал натам по следите на Ноу Ман, вероятно е отишъл, за да го защити. От разказите за него останах с впечатлението, че би постъпил така.

Клара и Мирна бяха казали, че възрастният професор им прилича на Гамаш. А бившият началник на Жан Ги бе минал през ада, за да върне своя подопечен оттам. Може би Маси отиваше в Табакен — Магьосника — за да спаси Питър. За да го върне.

Всичко това бе в сферата на предположенията. Но се връзваше.

Телефонът на Гамаш иззвъня и той вдигна.

— Oui, αllό?

— Арман, как е круизът?

— На палубата с басейна сме. Тъкмо танцувахме конга. — Опитваше се да звучи бодро. — Да можеше да видиш каютата ни. Благодарен съм, че по време на онези безконечни кръщенета на деветдесет и седемте ти племенници и племеннички се научих да спя прав. За мой късмет.

— Ще отидеш в ада! — разсмя се Рен-Мари.

Гамаш погледна към носа на кораба, който се надигаше. И спускаше. Мастиленосините вълни бяха станали още по-високи. През последните няколко минути вятърът се бе усилил и сега духаше право в лицата им, сякаш се опитваше да ги изтласка назад. Но Loup de Меr не спираше, а пореше водната повърхност, разцепваше нощта. И се носеше напред, все по-дълбоко в мрака.