Дългият път към дома [bg]

— Не — усмихна се утешително едрият мъж. — Но ако се беше случило, какво следваше? Щяхме ли да умрем?

— Възможно е. Лотария на съдбата. Не всички миньори от азбестовите мини са били засегнати от белодробни болести. Но пък някои хора за кратко са имали досег с минерала и въпреки това са се разболели.

— Какво количество трябва да е вдишал човек? — попита Бовоар.

— Отново зависи. Съжалявам, че отговарям толкова уклончиво, но доколкото си спомням, е имало миньори, които са го вдишвали цял живот без последствия, а други хора са го вдишали само веднъж и са починали. Просто зависи от организма и от качествата на субстанцията.

— Но на теория количеството може да е съвсем малко — уточни Бовоар. — И контактът да е еднократен.

— Възможно е — отвърна Жюли, — но в този случай всъщност ще става дума за много лошо стечение на обстоятелствата. И все пак не е изключено.

— Ако за изолацията на художествена галерия е бил използван азбест, но впоследствие е бил отстранен, възможно ли е някакво количество да е попаднало върху картините? — попита Гамаш.

— Предполагам, че хората, които са отстранявали азбеста, са почистили добре. Само обучен персонал може да премахва азбестова изолация. Не може просто някой да я смъкне.

— И ако все пак не са отстранили всичко? — настоя Гамаш.

Жюли погледна изпитателно едрия мъж.

— Ако искате ясни отговори, трябва да задавате ясни въпроси.

Бившият детектив леко повдигна вежди и се усмихна.

— Да, предполагам, че това ще помогне. В кутията, където бе открит азбестът, вероятно е имало и навита на руло картина. Или празно платно. Или едното, или другото. Възможно ли е азбестът да е полепнал по платното и оттам да се е разпространил?

Жюли се замисли, преди да отговори:

— Платното всъщност би могло да бъде много добро средство за пренасяне на азбест. В същността си то е фина плетка. По него могат да полепнат азбестови нишки.

— А ако върху него е било рисувано? Азбестът задържа ли се върху маслени бои? — попита Клара.

— Не чак толкова добре. Но върху празно платно…

— Да?

— Е, не съм художник…

— Но аз съм — рече Клара.

Жюли се обърна към нея:

— Ако получите бяло платно, навито на руло, какво ще направите?

— Ще го разгърна и ще го опъна върху дървена подрамка, за да рисувам на него.

Жюли кимаше.

— Значи ще го докосвате и разклащате.

— Разбира се. — Очите на Клара се разшириха. — Но това ще доведе до попадането на азбеста във въздуха. Като прах.

Жюли отново кимна.

— А тъй като ще боравите с платното, това означава, че ще сте достатъчно близо до него, за да вдишате праха. Има и още нещо.

— Нанасянето на боите с четка — рече Клара, предусетила накъде бие младата учителка.

— Именно. Докато ползвате четка, за да рисувате, с движенията й върху платното ще изтръсквате азбестовите нишки. Идеална възможност да се разнесат във въздуха.

— И отново художникът ще е достатъчно близо, за да ги вдиша — намеси се Гамаш.