Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 148
Перейти на страницу:

Последва още една кратка пауза, през която бившият детектив слушаше, а накрая каза: Merci.

Клара се приближи.

— Свързва ни. — Гамаш вдигна очи към небето, сякаш това щеше да помогне. След малко погледна Клара и кимна отривисто.

— Bonjour. Марк Бросар ли е? Казвам се Гамаш. Летяхме с вас до Сет Ил по-рано днес.

Клара стоеше до Арман и се молеше връзката, която висеше на косъм, да издържи още минута. Само една минута.

— Oui, oui — рече бившият детектив. — Слушайте. — Но младежът продължи да говори. — Слушайте ме! — извика рязко Гамаш.

И младият пилот се подчини.

— Показахме ви един айфон със снимка. Казахте, че познавате мъжа. Кой мъж?

Гамаш гледаше Клара в очите, докато говореше. Но сега слушаше, и то толкова напрегнато, че художничката усети как пулсът й се ускорява.

— Имаше двама мъже — произнесе Гамаш ясно и високо. — Един по-възрастен и един по-млад.

Клара чуваше прашене. Връзката се разпадаше, но все още не бе прекъснала. Още не. Още не.

— Докъде го откарахте?

Гамаш слушаше.

— Кога?

Слушаше, а Клара се взираше в очите му.

— Кога? — повтори въпроса си, а в погледа му се четеше изненада. — Сигурен ли сте?

Сърцето на Клара сякаш се бе качило в гърлото й.

— В Порт Мение сме — казваше Гамаш. — Можете ли да ни вземете оттук? — След кратка пауза поклати глава. — Разбирам. Merci.

Затвори телефона.

— Разпознал е професор Маси — проговори Клара, — а не Питър.

Гамаш кимна с мрачно изражение.

— Вчера е летял до Табакен.

* * *

— Накъде пътуваш?

Старицата седна в сепарето до Бовоар.

— По крайбрежието — махна с ръка младият мъж.

— Това го разбрах. Накъде по-точно?

— Табакен.

— Сигурен ли си?

Бовоар се разсмя.

— Съвсем сигурен.

— Ето — рече възрастната жена. — Ще ти потрябва. — Взе непромокаемата рибарска шапка, която бе оставила до себе си на съдраната седалка от изкуствена кожа, и я нахлупи на главата на Жан Ги. — Там е влажно и студено.

— Не отивам в Северния Атлантически океан — увери я той, свали шапката и приглади косата си.

— Нямаш и бегла представа къде отиваш.

Старицата извади нещо от джоба на жилетката си и го сложи на масата пред Бовоар.

Той го погледна.

Заешко краче. Не, не просто от заек. От див заек.

— Тук, на острова, няма диви зайци — рече жената. — Преди години ми го подари един друг посетител. Каза, че ще ми носи късмет. Така и стана.

Тя погледна синовете си. Погледна дъщерите си. Не бяха нейна плът и кръв, а семейството в сърцето й.

— Твое е. — Побутна крачето към Бовоар.

— На вас ще ви трябва — понечи да й го върне той.

— Достатъчно е стояло у мен. Сега е твой ред.

Бовоар го прибра в джоба си. И тогава чу протяжен и плътен звук.

Loup de Меr ги призоваваше.

* * *

— Вчера ли? — зяпна Клара. — Видяхме се само преди няколко дни. Не спомена, че има намерение да пътува. Какво е станало?

— Не знам — призна Гамаш. Загледа се към спокойните води на закътаното пристанище. Сетне сведе очи. Виждаше как под кея се стрелкат риби. Сребърни люспи проблясваха в студената бистра вода.

— Професор Норман е в Табакен — каза сякаш на рибите, — а сега и професор Маси е отишъл там. Защо?

— Маси ни е излъгал — рече Клара. — Каза ни, че не знае къде е Норман.

— Може и да не е знаел тогава — предположи Гамаш. — Може нашите въпроси да са го накарали да се замисли, а после да е проверил в досието.

— Но защо му е да ходи там? Не е като да отскочи до съседната улица, това е на другия край на континента. Човек трябва да е доста отчаян.

Да, помисли си Гамаш. Това беше точната дума. Самият той все по-отчаяно искаше да се добере до онова място.

— Попитах пилота дали може да ни вземе оттук, но той каза, че времето се е влошило. По цялото крайбрежие. Не може да излита или да каца в което и да е от селата.

— Значи и без това нямаше да стигнем до Табакен днес?

— Вероятно не — рече Гамаш. — Червеното небе сутринта.

Корабната сирена отекна — дълбок и печален звук. Клара погледна часовника си.

— Потегля.

Художничката забърза към пристана.

— Клара, почакай. Имам още един въпрос. За Шартран.

Тя спря. И се обърна.

— Какво за него?

Корабната сирена простена още веднъж.

— Според теб защо тръгна с нас?

Гамаш виждаше Жан Ги, който стоеше край Loup de Меr и им махаше.

— Защото му е приятно в нашата компания? — предположи Клара.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)