Дългият път към дома [bg]

Азбест.

Двамата мъже вдигнаха очи от екрана и впериха поглед един в друг.

— Какво означава това? — попита Жан Ги.

Гамаш се изправи.

— Виж какво ще успееш да откриеш за азбеста.

— Добре.

Бовоар се справяше отлично с издирването на факти. Проследяваше, анализираше, подреждаше ги по местата им. Не като робот, а като умел и старателен следовател.

Гамаш остави Бовоар с лаптопа в салона и отиде в свързочния възел на кораба, където му разпечатаха доклада на хартия. После се качи на палубата, а там намери Клара и Мирна да разговарят, седнали на една пейка.

— Притеснявам ли ви? — попита той.

— Не, но изглеждаш малко притеснен — рече Мирна и потупа мястото до себе си.

Гамаш седна и им разказа за най-новото откритие.

— Азбест? — изненада се Клара. — Възможно ли е да е от естествен произход? Имам предвид, че в Квебек се намират мини за азбест, нали?

— Oui. Дори има градче, което се казва Азбестос — потвърди бившият детектив. — В близост е до такава мина. Но е много далеч оттук. Азбестът е бил намерен във вътрешността на тубуси, подобни на онзи, в който пристигнаха по куриер платната на Питър.

— Как се е озовал в тях? — поинтересува се Клара.

— Въобще откъде се е взел този азбест в наши дни? — добави Мирна. — Мислех си, че е бил отстранен и унищожен още преди няколко десетилетия.

— Бил е — каза Гамаш. — Клара, в годината след завършването ти в колежа по изкуствата са правили ремонт, за да почистят азбеста.

— Спомням си, че чух за нещо такова — потвърди художничката.

— Навсякъде правеха такива ремонти — отбеляза Мирна. — Работех в една болница, където намериха азбест в стените. Някога са го използвали като материал за изолация. Разбира се, никой не го е смятал за опасен. По онова време. Но когато е станало ясно, че е опасен, се наложило да го отстранят. Голяма каша.

— Голяма каша — съгласи се Гамаш.

— Но как се е оказал заровен на някаква поляна в Шарлевоа? — попита Клара.

— В тубус за пощенски пратки — рече Мирна.

Тримата отправиха поглед към крайбрежието и чайките, които се носеха по въздушните течения. Движенията им ставаха все по-хаотични с нарастващото непостоянство на ветровете. Самите чайки сякаш се изненадваха и надаваха крясъци, когато вихрите ги подмятаха насам-натам.

Гамаш ги наблюдава известно време, а след това погледна към небето. Беше мрачно и сиво. Нито ясно, нито застрашително.

— Excuse-moi — продума той.

Влезе на завет и се обади в колежа. Директорът потвърди, че в съответствие с канадските закони и разпоредби още през осемдесетте години са били извършени ремонтни работи.

— Възможно ли е някой да е взел от азбеста? — попита Гамаш.

Настъпи мълчание.

— Това е било преди моето време, така че не мога да кажа със сигурност, но знам, че няма как работниците да са оставили купчини азбест тук-там. А дори да са го направили, защо човек би взел нещо, което може да го убие?