Дългият път към дома [bg]

Когато намериха Мирна и Клара на палубата на Loup de Mer, дамите не бяха сами, а в компанията на млада жена.

— Това е Жюли Фуко — представи я Мирна. — Нова учителка в училището на Блан Саблон.

— Un plaisir — рече Арман и се здрависа с нея.

Жан Ги кимна нетърпеливо. Искаше му се тази Жюли да се махне по-скоро, за да разкажат на Мирна и Клара какво са научили.

— Това първото ви назначение ли е? — попита Гамаш и седна до девойката. Тя изглеждаше на не повече от двайсет и имаше яркооранжева коса до раменете и румени бузи. И онова наивно изражение — съчетание от вълнение и притеснение.

— Да. Можех да взема полет, но исках да разгледам крайбрежието.

— Жюли ни разказваше, че ще трябва да преподава по всички предмети — обясни Клара. — Но специалността й са естествените науки.

— Имам магистърска степен — допълни младата жена, — а сега уча и за докторантура.

Бовоар седна.

— Какво знаете за азбеста? — попита без всякакви предисловия.

— Надявам се, че това не е опит за свалка — каза Жюли и даже Гамаш се разсмя. Може и да изглеждаше млада, може дори да беше, но знаеше как да се грижи за себе си.

Бовоар също се усмихна.

— Не. Проучваме нещо и се натъкнахме на информация за азбеста.

— Всъщност знам някои неща за него — отвърна младата жена. — Не много. Не съм специалист, но сме го изучавали в университета. Използваха го като поучителен разказ в областта на науката, индустрията и управлението на държавата.

— Не ни интересува толкова политиката около азбеста — уточни Гамаш, — колкото свойствата на това вещество.

— В такъв случай определено мога да ви разкажа каквото знам. Защо се интересувате?

— Открихме известно количество в кутия — рече Гамаш. — Опитваме се да разберем защо някой го е притежавал и доколко може да бъде опасно.

— Ами зависи в какво състояние е. Ако е парче минерал, не е толкова опасно. Азбестът се превръща в заплаха за здравето, когато се разпръсне във въздуха и попадне в белите дробове.

— Този беше прахообразен — каза Бовоар.

Всички впериха поглед в младата учителка в очакване на отговор. Не им се наложи да чакат много дълго. Тя отвърна без колебание, без съмнение:

— Значи е опасен.

— Как точно азбестът причинява смърт? — попита Гамаш. — Лошо ли е, ако бъде погълнат?

— Не е добре. Но реално вредата от азбеста е вследствие на вдишването му. Когато стигне до белите дробове. Прониква в тъканите и причинява азбестоза. Или рак на белите дробове. Или и двете. Много, много неприятно вещество. А най-често, докато се постави диагноза, вече е прекалено късно.