![Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/4/dlgiyat-pt-km-doma-bg-download.jpg)
Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
— Нашата компания?
— Мислиш, че е дошъл заради мен?
— А ти как мислиш?
Корабната сирена вече тръбеше с кратки и настойчиви позиви.
— Според теб само се преструва, че ме харесва, за да има оправдание да се присламчи.
Гамаш мълчеше.
— Нима смяташ, че не си заслужава един мъж да зареже бизнеса си и да тръгне с нас само заради мен?
— Виждам го как те гледа — каза Гамаш. — Как се привличате взаимно.
— Продължавай.
— Мисля, че не е съвсем неискрен.
— Не съвсем. Колко мило.
Колкото и да се стараеше да бъде любезен, Гамаш нямаше да си позволи да се разконцентрира.
— Трябва да допуснем всякакви възможности.
— Като например?
— Шартран е познавал Ноy Ман — рече Гамаш. — Според мен има вероятност да е членувал в неговата комуна или секта, или каквото и да е било онова. Мисля си, че дори е възможно именно Шартран да е казал на Питър за Табакен. И да го е изпратил там.
— Това не е престъпление, Арман. Изкарваш го така, все едно е направил нещо зловещо.
— Права си — призна Гамаш. — Ако Питър е попитал за Ноу Ман и Шартран му е казал къде може да го открие, в това няма абсолютно нищо зловещо. Дори е направил услуга на Питър. Само дето…
— Какво?
— Ако наистина е постъпил така, защо не ни каза?
Тези думи накараха художничката да спре.
— Защо му е да пази тайна, Клара? Какво се опитва да скрие?
Тя замълча за момент. В тишината чуваха как Бовоар ги вика.
— Попита защо Марсел искаше да дойде с нас, но не попита защо аз се съгласих.
— Помислих…
— Помисли си, че съм хлътнала? Самотната жена, която се разтапя при най-малката проява на внимание? Наистина ли смяташ, че е станало така?
— Е, вече не — отвърна Гамаш. Изглеждаше толкова сконфузен, че Клара се усмихна.
Жан Ги стоеше на дока и размахваше ръце като обезумял, а Мирна се бе заковала на средата на подвижния мост и не пускаше моряците да минат.
— Ако Марсел е знаел накъде е тръгнал Питър, а не ни е казал, сигурно е искал да ни попречи да отидем в Табакен — каза Клара. — Може и да ни държи под око, но аз също го наблюдавам. Затова исках да е покрай нас.
Художничката се обърна и закрачи бързо към кея, но преди това хвърли поглед назад и рече:
— И все пак, Арман, си заслужавам един мъж да зареже всичко заради мен.
Трийсет и пета глава
— Хм — изсумтя Гамаш.
Слънцето вече залязваше, а засега пътуването им вървеше сравнително гладко. Не ги бе застигнала бурята, която бе предрекъл пилотът.
Когато чу гласа на Гамаш, Жан Ги насочи поглед към бившия си началник. До момента се бе взирал в прозореца. Не през него, а в него. В собственото си отражение.
— Какво има? — попита Бовоар.
Гамаш вдигна очи от смартфона и погледна зет си. Рибарската шапка от мушама веднага привлече вниманието му. Сложена бе накриво, намествана и натъкмявана през последния половин час така, че да изглежда сякаш Жан Ги просто я е грабнал от куката и я е нахлупил набързо на главата си, когато капитанът изкрещя: „Фонтан! Фонтан!“.
— Много ти ходи, друже.
— Бил ли си някога в открито море, Били? — попита насмешливо Бовоар.
— Какво толкова намират в теб по-възрастните жени? — зачуди се Гамаш.
Бовоар свали шапката и я сложи на коляното си.
— Според мен осъзнават, че не ги приемам като старици, а просто като човешки същества.
Гамаш знаеше, че наистина е така.
— Както няма да гледам на Ани като на старица. Макар че ще остареем. Един ден.
Гамаш се надяваше и това да е истина. Погледна Бовоар, седнал на пейката до него, и си го представи след няколко десетилетия. С Ани на дивана. Край камината в техния бъдещ дом в Трите бора. Стари и побелели, потънали в четивата си. Ани и Жан Ги. Техните деца. И внуците им.
В дните на единството.
Както самият той и Рен-Мари се наслаждаваха на своето единство. Докато не се бе случило това.
Бовоар посочи смартфона в ръката на Гамаш.
— Какво става?
— Pardon?
— Може би четяхте някакво съобщение? — предположи Жан Ги.
— A, oui. От участъка в Бе Сен Пол. Полицейските кучета са открили нещо.
Бовоар се намести на твърдата пейка така, че да погледне право в лицето на някогашния си началник.
— Труп?
— Не още. Метална кутия, подобна на онази, в която пристигнаха платната на Питър, а вътре в нея — картонени листове, навити на руло. Празни. Но по тях имало някакъв прашец.
— Хероин? Кока?
— Капитан Надо е поръчала лабораторен анализ.