Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Мили Боже! — пъшка Галопа, последвайки го унило извън стаята, със закрити очи, за да не гледа ризата, която слабо лъщи в коридорния полумрак. — Поне я загащи и покрий с нещо. Ето, даже съм склонен да ти заема това спортно сако… — Определено голяма жертва: сакото е от шивашко ателие на „Савил Роу“, чиито пробни наистина са окичени с портрети на всичките многоуважаеми древни овце, някои благородно позиращи върху скали, други застинали в тъжно замислени крупни планове, от които е била остригана автентичната мъгливо-сребриста вълна.
— Сигурно е изтъкано от бодлива тел — е мнението на Слотроп. — Кое момиче ще иска да стои близо до нещо подобно?
— Да, обаче коя здравомислеща жена ще дръзне да се приближи на по-малко от петнайсет километра от тази отвратителна риза, а?
— Чакай! — Незнайно откъде Слотроп издърпва крещящо ярка носна кърпа на жълти, зелени, оранжеви шарки и, въпреки стенанията от ужас на Галопа, я напъхва в джоба на заетото от приятеля сако така, че да стърчат три върха. — Готово! — сияещ, — ето това се казва истински шик!
Двамата излизат на слънце. Чайки надават вопли, облеклото на Слотроп сияе със собствен блестящ живот. Галопа стиска здраво очи. Когато ги отваря, всички момичета са наобиколили Слотроп, галят ризата, погризват върховете на яката, чуруликат на френски.
— Ами да — Галопа вдига кошницата. — Точно така.
Момичетата са танцьорки. Още с пристигането на освободителите, управителят на казино „Херман Гьоринг“, някой си Сезар Флеботомо, довел целия кордебалет, въпреки че все още не бил намерил време да промени окупационното име на заведението. Там като че ли на никой не му пука за това, приятна мозайка от мидички с идеална форма, хиляди запечатани в гипс мидички, виолетови, розови и кафяви, подменят огромна част от покрива (старите керемиди все още са нахвърляни на куп до казиното), сътворен преди две години под формата на възстановителна терапия от пилотите на ескадрила „Месершмити“ в отпуск, с готически шрифт достатъчно големи, за да бъде ясно различима от въздуха, както и е била замислена от тях. Сега слънцето все още е твърде ниско, едва докосва думите и те почти се сливат с основата и затова висят унило, вече без връзка с техните създатели, болката в ръцете им, пришките, които почерняват на слънцето от възпаления и кръв, — смаляват се едва сега, когато те минават покрай чаршафи и калъфи на възглавници проснати да съхнат на извисения полегат бряг, тънички поръбени със синьо гънки, които ще се поизгладят с издигането на слънцето, шест чифта крака разбъркват отдавна неразчистваните отломки, почти обезцветен от слънцето стар игрален чип, прозрачни кости на чайки, маслиненозелен германски войнишки потник, раздран и изпоцапан с грес…
Те вървят по брега, изумителната риза на Слотроп, кърпичката на Галопа, роклите на момичетата, зелените бутилки подскачат, всички говорят едновременно, смесен език от разменени между двата пола италиански, испански, английски и френски думи, момичетата отправят коси погледи към техните кавалери и активно споделят една с друга впечатленията си. Моментът би следвало да е подходящ за малко, ха, ха, ха, ранна параноя, почти като насърчение за справяне с някакво събитие, което със сигурност ще настъпи по-късно през деня. Обаче не е. Утрото е прекалено хубаво за това. Прииждат вълнички, разбиват се като коричка на пирог в извивката на тъмния чакъл и продължават разпенени между стърчащите черни скали край Носа. Навътре в морето трептят две тесни платна, придърпвани към Антиб от слънцето и разстоянието, и лодката променя курса постепенно, крехка черупка сред ниските вълни, чието блъскане и яростно съскане край ребрата й усеща Слотроп в това утро, напомнящо за предвоенните „комети“ и „хемптъни“400 които той гледаше от брега на Кейп Код, сред земни аромати, съхнещи водорасли, миналогодишно олио, триенето на пясъка по загорялата от слънцето кожа, бодливата остра трева на дюните под босите му крака… Край брега бавно минава водно колело натоварено с войници и момичета, провесени, плацикащи се излегнати в шезлонги на зелени и бели райета на кърмата. Досами водата дечица се гонят с писъци и пресипнал кикот, безпомощно се смеят гъделичкани деца. По-нагоре на крайбрежната улица двойка възрастни седят на пейка на сини и бели черти, кремав чадър, утринна привичка, закотвени за цял ден…
Стигат до първите скали, намират там заливче отчасти уединено от останалия плаж и от извисяващото се казино.
400
Моторни лодки произвеждани съответно от фирмите „Томпсън Брадърс“ и „Хамптън“. — Б.пр.