Игри за милиарди [bg]

— Къде е Арван? — попита Уолтърс. Той също беше мислил за всичко това и имаше свои собствени подозрения относно източника на тази катастрофа.

— Никой не знае. Пентагонът опитва да го открие часове наред. Изчезнал е, няма го от месеци. Взел е парите ни и е потънал в Централна Америка. — След като никой не реагира при това разкритие, той предположи: — Може да го е направил сам или е бил съучастник на Уайли.

— Уайли не е нашето момче — възрази Уолтърс и стисна в ръката си преспапието със съвършено уверен вид.

— Предполагам, имаш причина за такова категорично мнение?

— Разбира се. Имам много причини. Най-напред Уайли притежава четвърт от полимера. Смята, че ще спечели милиарди от сделката. Защо тогава да ни дава чашата с отрова? Защо да изхвърля богатството си в тоалетната? Безсмислено е. Освен това е при нас — винаги можем да протегнем ръка и да го хванем.

— А може би не е толкова умен, колкото си мислим? — предположи О'Нийл.

— Или е по-умен, отколкото си мислим! — озъби се Белуедър, който все още не можеше да се отърси от дългия си разговор с Джаксън предишната нощ. Адвокатът никога не бе харесвал Уайли. Определено никога не му се бе доверявал. Може би се дължеше на емоционален предразсъдък, но самият той беше много склонен да мисли, че именно Уайли е движещата сила зад фиаското. На Белуедър много му се искаше Джаксън да е тук при тях и да прилага обективната си логика към ситуацията.

За нещастие на слабо посетена пресконференция предната вечер корумпираният сенатор, когото Джаксън представляваше, направил жалък опит да обвини за всичко покойната си съпруга. Опитът се провалил грозно. Децата на сенатора, тийнейджъри, били бесни заради гадостите, които баща им наговорил за майка им, и се втурнали навън на паркинга, където дали своя вълнуваща пресконференция.

Децата признали, че се криели в тъмен ъгъл на сутерена, когато баща им слязъл долу с голям чувал в ръце. Надничали иззад купчина стари сандъци и видели как той тъпче пари във фризера. Отнело му цели двайсет минути, за да побере всичко.

Джаксън все още беше със сенатора, вече във федералния съд, където щяха да го обвинят официално. Адвокатът бе променил стратегията. Сега сенаторът беше сочен с пръст от собствените си деца — разглезени, егоистични и неблагодарни гаменчета, които бяха спечелили парите, като продаваха наркотици на богатите си съученици в елитното частно училище. Сенаторът вероятно беше бита карта, но Фил Джаксън никога не изоставяше клиент в беда, особено когато се превръщаше в такъв публичен спектакъл, а самият Джаксън можеше да се фука и перчи пред камерите и прожекторите. Това винаги бе добре за бизнеса.

— Да извикаме Уайли на разговор — предложи Белуедър. — Изпратете самолета. Ще изясним нещата още днес следобед.

— Добра идея — съгласи се О'Нийл, който не можеше да предложи нищо по-добро. — Джак не знае, че ние стоим зад Уолърман. Ще бъде голяма и гадна изненада — добави той. Щеше му се да присъства на шоуто.

— Някакъв шанс да откриеш Пери Арван? — попита Уолтърс и погледна О'Нийл. Все още изпитваше съмнения за Уайли. Може би се дължеше на глупава гордост, но още не можеше да повярва, че Джак го е надхитрил.