Шадоу стрийт 77 [bg]

— Да ти се намира тебешир? — попита Една, а след това посочи едната от купчините и каза още нещо на латински.

— Откъде бих могла да имам тебешир? — попита Марта.

— Добре, ако нямаш тебешир, червило или молив за вежди могат да ми свършат работа.

— Не успях да си взема чантата. Нито пък куфар. Или кошница за пикник.

— Трябва ми нещо, с което да нарисувам пентаграм около всяко от тях. За да останат ограничени.

— На мен ми се струват доста ограничени. Изглеждат мъртви.

— Трябва да ги огранича — настоя Една и гласът й пресекна. Сълзите й започнаха да се леят. — Те убиха сладкия ми Дим и мъничката Пепел. Трябва да ги огранича, докато отец Мърфи или някой друг дойде да направи правилния ритуал и да ги изпрати обратно в ада, за да не навредят на нечии чужди котенца. Обади ли се на отец Мърфи? Каза ли му да побърза?

Марта беше обзета от нов страх, този път примесен с тъга. В треперещия глас на Една се усещаха униние и объркване, които, предвид силния стрес от случилото се, подсказваха, че може да е преминала границата между чаровната ексцентричност и не така симпатично, доста по-тревожно състояние. Онзи лековат чар, който притежаваше още от дете, бе изчезнал. Внезапно Една изглеждаше много по-възрастна от годините си.

— Да, скъпа — отговори Марта, — обадих се на отец Мърфи. Ела при мен за малко да го изчакаме. Ела, хвани ме за ръката.

Една поклати глава и възрази:

— Не мога, трябва да наблюдавам тези гадини.

Марта се почувства още по-уязвима и чак сега си даде сметка какво я беше карало подсъзнателно да се усеща неуверена дълго преди тази вечер, още от момента, в който продадоха „Тортите на сестрите Къп“ и тя се оттегли от длъжността изпълнителен директор. Беше добра в бизнеса. Чувстваше се прекрасно, когато държеше положението под контрол. С оттеглянето си от работа замени руля на кораба със спасителна лодка, в която се чувстваше несигурна. Купи си пистолета месец след като напусна компанията. Не беше за да се предпази от престъпление, а като несъзнателна реакция на своята уязвимост, когато не управляваше кораба. В момента нямаше кораб, нямаше ги и чаровните й, но фриволни съпрузи, нямаше го оръжието й, а вероятно беше загубила и част от силата на сестрата, на която беше разчитала също толкова, колкото и Една на нея.