Шадоу стрийт 77 [bg]

Безтегловен на лунната светлина, той се понесе за миг над дърветата от съня си и ги погледна отгоре. Бяха подредени в идеален кръг, сякаш бяха свикали конклав, за да вземат решение за издигането на един от тях в по-висша позиция. Земята по средата беше твърда и бяла, без стръкче трева или изсъхнал бурен.

При една от тези плавни смени на място и перспектива, типични за стила на сънищата, Филдинг се озова в един от масивните стволове на дърветата, спускаше се по извита тръба, улеснен от кървава слуз, сякаш беше бебе, преминаващо през родовия канал, на път да открие света. Около него ритмично туптеше жив организъм, но не приличаше на биещо сърце на същество от животинския свят, а по-скоро на сложно противопоставения ритъм на хиляди машини на пода на огромна фабрика, въпреки че звуците бяха биологични, а не механични.

Излязъл от корените през фини паяжини от нещо живо в почвата, бе притеглен в други по-нежни корени от дървесните и заблещука сред бледите стръкчета на светеща трева. В плътта на тревата пулсираха същите сложни ритми както в дървесния сок и в месото на дървото. Той беше в тревата и гледаше от тревата, защото тази трева умееше да вижда по свой специален начин, взираше се към леко наклонената равнина, покрита с безбройни редове трева, полюшващи се хипнотично напред-назад. Осъзна, че движението на тревата беше по-просто приложение на сложните ритми в тъканта на всички тези организми.

Безброй неща пълзяха, пъплеха и подскачаха из високата трева, един вид нападаше друг в неспирни боеве, като дори същества от един и същ вид се поглъщаха едно друго в яростни спазми на алчен канибализъм. С буйните си редици и вероятно с нещо като намерение тревата спускаше тежките си завеси, за да скрива непрестанното избиване. Със светкавично нанасящите удар стъбла и връхчета тревата също сграбчваше плячка под формата на всякакви сочни твари, които увиваше като подаръчета за себе си и се хранеше с тях, докато те още живееха в изпредените от нея бледозелени пашкули.

Едър диск като огромна риба скат прелетя ниско над ливадата и пътьом притегли в себе си сънуващия дух на Филдинг, докато се устремяваше на лунната светлина към „Пендълтън“. Вътре в ската съществуваха същите ритми като в плътта на голямото дърво и в плътта на тревата и на Филдинг му бе дадено да разбере, че всички неща в този свят са едно, едно съзнание, изразено в безбройни форми. Нямаше го състезанието между индивиди, разтърсващо предишния свят, не съществуваха несправедливост и различия, само едно нещо, което умираше безброй пъти в минута и също толкова често се прераждаше. Войната под тревата в полето, войната във въздуха и войната в моретата бяха граждански войни, така че нямаше победител или победен, защото губещият, консумиран и преработен, ставаше победител.