Шадоу стрийт 77 [bg]

Бейли Хоукс

С мъртвите Сали Холандър и Джулиан Санчес Бейли беше преброил всички от партерния етаж. Само Том Тран живееше в сутерена, но той вече беше с тях. Беше време да се върнат в апартамента на Къп.

Бейли си спомни си изживяването по време на сутрешното плуване, убеден, че колкото повече знаят за това място, толкова по-добре ще бъдат подготвени да се справят с изпитанието, и му се прииска да слезе в сутерена и да види как изглежда басейнът в това бъдеще. Кърби се съгласи да го придружи. Бейли предложи останалите трима да се качат на третия етаж, но те настояха петимата да останат заедно.

Докато слизаха по витото стълбище и вървяха по ниския коридор към басейна, Сайлъс разказа накратко за посещението на Мики Дайм в инсталационното помещение, силното изригване на синя енергия от вулканичната тръба и въоръжените скелети, които вероятно принадлежаха на последните собственици, застанали на пост в дълбокото си укрепление в неизвестното минало.

Демонът, който Сали беше видяла в килера, същият, който я беше нападнал по-късно, продължаваше да дебне. Ето защо всяка затворена врата беше като капак на кутия за фокуси, от която можеше да изскочи нещо доста по-смъртоносно от глава на клоун върху спираловидна пружина. Останалите стояха настрана, докато Бейли и Кърби проверяваха дали влизането е безопасно.

Докато партньорът му буташе вратата откъм страната на пантите, Бейли влезе бързо с приведена стойка. Помещението се оказа не така тъмно, както очакваше. Колонии от светещи фунги, плътно обрасли по стените, разкриваха, че нищо не дебне тук, но ярката светлина идваше от водата.

Това не беше гостоприемното сияние, сред което обичаше да плува, нямаше ги трепкащите отражения на движещата се вода по стените. Точно както и сутринта дългият правоъгълник беше червен, не непрозрачен, сравнително бистър, но смущаващ заради асоциацията с кръв. Този басейн нямаше дъно или поне не такова, което се вижда. Зад ръба вместо някогашните керамични плочки скални стени се простираха надолу, сякаш на стотици метри. Светлината бликаше от неравномерно разположени цепнатини в скалата и достигаше дълбини, където рубиненочервената вода най-сетне постепенно потъмняваше и придобиваше гравитацията и загадъчността на черна дупка в космоса.

Петимата стояха на ръба, загледани във водната бездна, без да говорят, защото нямаше нищо за казване, нямаше логично обяснение. Лицата им бяха осветени, като че ли се бяха събрали около огън.

Миг по-късно Падмини посочи.

— Вижте!

На около десет-дванайсет метра дълбочина се появи силует, сякаш от тунел в скалата. Приличаше на човек, извиваше мускулите си като акула, преплува дължината на басейна, после още веднъж в обратната посока и се гмурна дълбоко, дълбоко, далеч от погледа.

Бейли предположи, че беше същото нещо, което беше сграбчило глезена му, докато бягаше от басейна по-рано същия ден. Може би тъкмо това същество бе причинило трансформацията на Сали Холандър, а по-късно и тази на Джулиан.