![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Бейли Хоукс
Бейли не би застрелял непознатия в гърба и той вероятно беше усетил, че заканата му не беше сериозна. Може би думите му „Не мога да бъда убит“ бяха просто перчене, лъжливи като заканата на Бейли. И въпреки това Бейли повярва.
Забързани стъпки по стълбището и думите „Господин Хоукс!“ бяха последвани от появата на Том Тран. Бейли свали пистолета, извърна се от отворената врата на спортната зала към стълбищната клетка и каза:
— Добре съм, Том. Просто помислих, че съм видял… нещо.
— Какво видяхте?
„Положението ми тук е деликатно. Трябва да се съобразите с това.“
— Нищо — отговори Бейли. — Нямаше нищо.
Искаше му се да сподели с Том и останалите поне това, че ще се върнат у дома след шейсет и две минути. Не знаеше обаче дали е истина. Всяко известие от информатор по време на война може да е истина или огромна лъжа. А мотивите на този бяха напълно неизвестни.
Бейли последва Том по витите стълби към площадката на втория етаж, където останалите чакаха, в случай че се наложи да му помогнат.
Докато се качваха един след друг към третия етаж, Сайлъс и Кърби продължиха разговора, който очевидно бяха започнали на излизане от сутерена.
— Нещата, които видяха някои от нас, изчезваха в стените — припомни Кърби, — но всъщност не преминаваха през тях. В дните преди скока…
— Прехода — поправи го Бейли.
— Тази дума е по-подходяща — съгласи се Кърби. — Всъщност не сме скачали отникъде. Преди прехода нашето време и това бъдеще са се готвели за него, стремили са се да се сближат, така че имаше моменти на припокриване…
— Колебания — уточни Бейли.
— Точно така — потвърди Кърби. — А по време на колебанията имахме кратки срещи със създания от това време, а може би и с хора от предишните преходи през 1897 и 1935 година. Когато са преминавали през стените, това е бил просто краят на колебанията и те са отивали в собственото си време.
Бейли си спомни малката София Пендълтън, която весело слизаше по-рано по същото стълбище на път към кухнята, за да посрещне доставчика на лед. „Пейте песничката за шест пенса, пълен джоб с ръж…“
Със сериозна категоричност, която щеше да е забавна при други обстоятелства, Падмини Бахрати заяви:
— Нямам намерение да умра на това ужасно място. Пред мен стоят важни цели, които трябва да постигна. Кажете ми, доктор Игнис, имате ли теория колко дълго ще престоим тук?
— Сайлъс — каза Кърби, — ти си наясно с историята. Някакви предположения?
— Нищо конкретно. Знам само, че живите се връщат. Андрю Пендълтън е успял. Някои от семейство Осток също.
Преди две минути човекът, който не можело да бъде убит, беше казал, че обратният преход ще настъпи след шейсет и две минути. Според часовника на Бейли това щеше да стане в седем и двайсет и една минути. В момента беше шест и двайсет и една минути.
Бейли се намеси в разговора.
— Не мога да кажа защо, но мисля че за нас ще е най-сигурно на третия етаж. Сега, след като сме заедно, трябва просто да се прикрием и да чакаме всичко да приключи.
Когато стигнаха до апартамента на Къп, четирите жени и децата ги нямаше.
Мики Дайм
От стените се чуваше мърморене. И защо не? Сега всичко можеше да се случи. Вече нямаше правила.
Майка му беше казвала, че правилата са за слаботелесните и слабоумните, създадени заради онези, които трябва да бъдат контролирани в името на реда. Твърдеше, че за интелектуалците, за наложилите се господари на културата правилата и абсолютната свобода са напълно несъвместими.
И все пак не му се вярваше майка му да бе имала предвид отхвърляне и на природните закони. Надали за нея абсолютната свобода бе означавала гравитацията да бъде пратена по дяволите.
Преди малко Мики беше застанал до прозореца, загледан във вътрешния двор. Долу всичко беше променено. Промяната не беше за добро. Приличаше на самия ад. Някой беше виновен за това. Някой беше направил беля. Някой малоумен кретен.
Само ако майката на Мики научеше за случилото се, каквото и да беше то. Тя не можеше да търпи малоумни кретени. Знаеше как да се справя с тях. Само да почакат. Той нямаше търпение да види какво ще направи майка му.
Том Тран се беше появил по криволичещата пътека. Беше облечен с дъждобран и носеше безумната си шапка с периферия. Вече не валеше, а той все пак беше облечен като за дъжд. Какъв идиот.