![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Аутизмът явно беше доста объркващ, тъжен и загадъчен. Не можеш да го придобиеш от четене на книги, разбира се; Уини се чудеше дали татко му го баламосва или пък е пълен невежа. Все пак реши, че го е баламосвал, често се случваше, когато Фаръл Барнет беше наоколо, да се опитва да манипулира момчето си, като се мъчи да го превърне в състезател по борба, китарист, саксофонист виртуоз и печен тип.
Беше най-добре да изведе Айрис оттук, но все пак Уини се поколеба да я хване за ръката. Може би ако хванеше ръкава на пуловера й и я издърпаше по този начин, тя нямаше да се обиди, подразни или каквото беше чувството, което изпитваше при докосване.
Уини тъкмо щеше да рискува и да я хване за пуловера, когато внезапно усети нещо да помръдва лекичко в главата му, като че ли вътре имаше торбичка с яйца на паяци, които се излюпват. Вдигна ръце към ушите си и това не успя да накара бебетата паяци да престанат да танцуват в черепа му, но осъзна, че някак знае каква е целта на пеенето: да го хипнотизира, да го зомбира.
Преди да е успял да хване ръкава на Айрис, тя тръгна напред, напред към стената и в този момент нещо се размърда в пукнатините на мазилката. За миг Уини си помисли, че това е част от илюзията, създадена от трепкащата светлина на фунгите, но после видя, че не е така. Приличаха на белезникави гърчещи се червеи или филизи на някакво странно растение, което не спираше да расте като в анимационен филм или като месоядното цвете в „Магазинчето на ужасите“ Айрис разпери широко ръце, сякаш имаше намерение да се доближи до стената и да се притисне към тези лакоми филизи или корени, или каквото и да бяха.
Гласовете на бебетата паяци в главата на Уини приличаха на онези от „Паяжината на Шарлот“[1]. Казваха му, че ако и той направи същото като Айрис, това ще е най-страхотното нещо на света. Той не разбираше езика им, но смисълът му беше ясен: че трябва да последва момичето и да приеме щастието, което тя се готви да прегърне.
Вероятно всичките години, през които беше подложен на агитациите на баща си, бяха създали у Уини бариера срещу промиване на мозъка и той не се поддаде на влиянието на паяците в главата си. Извика:
— Айрис, не!
Сграбчи пуловера й и започна да я тегли към вратата, а белите филизи трескаво се опитваха да ги достигнат.
Туайла Треърн
— Айрис, не!
В момента, в който пристъпи от последното стъпало на долното ниво в апартамента на Дай, Туайла чу вика на сина си от съседната или още по-вътрешната стая. Изпадна във възторг, защото тези думи означаваха, че е жив. Тревожният му тон обаче прониза сърцето й, което блъскаше в ребрата й като копита във вратата на конюшня. Със Спаркъл до себе си хукна през празното помещение по посока на песента, като крещеше:
— Уини! Тук съм!
Доближиха арката между стаите и в този момент Уини извиси глас над мелодията.
— Мамо, не се приближавай!
Беше готова да не обърне внимание на предупреждението му. Нищо не можеше да я задържи настрани от него. Спаркъл несъмнено изпитваше същия копнеж да се добере до Айрис, но хвана ръката на Туайла и те спряха в края на стаята.
Зад прага светещите образувания по стените и тавана проблясваха и угасваха, но не едновременно, а сенките се издължаваха и завъртаха. Стотици белезникави въженца, дълги два до три метра, по-тънки от молив, се промушваха през процепите, които покриваха мазилката по стените и тавана. Част от тях блуждаеха мързеливо, други плющяха във въздуха в опит да накажат някого, а трети удряха като камшици.
В другия край на стаята, на шест-седем метра разстояние от отворената врата, Уини стоеше до Айрис. Изглеждаха невредими.
— Не влизайте тук — предупреди Уини. — То ви иска, недейте.
Туайла усещаше още по-силно отколкото досега призрачните пръсти по гънките на мозъка си, сякаш четяха на брайл. Или пък пишеха някаква малка история за желанието й да влезе в стаята, колко лесно щеше да мине през тези белезникави камшици, които само даваха вид, че могат да я наранят, а всъщност бяха тънки като копринените нишки на паяжина, можеше да стигне до момчето си за секунди, да го прегърне, имаше оръжие, така че нямаше от какво да се страхува. Уини е толкова близо, толкова близо, няма от какво да се бои…
Спаркъл прекрачи прага и влезе в стаята.
Стресната от собственото си състояние на полутранс, Туайла сграбчи ръката й и я дръпна назад в момента, в който близките камшици започнаха да се извиват към нея във въздуха.
— Мисли си за текста на някоя песен, на която и да е, и не спирай да си го пееш, спри тази гадост — викна тя към Уини. — Стой там, детенцето ми. Ще открием друг начин да стигнем до теб.
1
Роман за деца на американския писател Е. Б. Уайт, публикуван за първи път през 1952 г. и спечелил световна слава. — Б. пр.