Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Това бе екологията на непрестанен мир чрез непрестанна война, екология от един, чрез един, за един, ефикасна екология без грам пропиляно, здрава нарцистична природа, която процъфтяваше, защото се състезаваше само със себе си без друг мотив освен личния интерес. Всичко беше чудесно в този най-добър от всички възможни светове, защото промяната, която го бе създала, беше финалната промяна. Отсега до края на времето той щеше да живее в пълното задоволство на самоизяждането без никаква нова мисъл, нова потребност, нова мечта, отдаден единствено на саморециклиране.
Когато рибата скат прелетя ниско над покрива на „Пендълтън“, сънуващият дух на Филдинг се установи в голямата къща. Тук Единственото също обитаваше във вид на фунги в таванския етаж, в междинните стени вътре в апартаментите, във всяка цепнатина на бетонните поддържащи греди, във вентилационните въздухопроводи, в тръбите, в асансьорните шахти.
Вътре в къщата, както и навън, Единственото приемаше многобройни форми, като нито една от тях не бе изцяло растение или изцяло животно и всяка включваше милиарди самокопиращи се наномашини, за да регулира стриктно и да усъвършенства Основната програма. Основната програма бе създала комбинацията от растително и животинско царство и поддържаше изкусен баланс на двете в безсмъртното Единствено.
Филдинг премина в съня си на нанониво, където под звуците на приспивната песен видя и научи, че всяка от хилядите типове наномашини може да изгради неограничено количество други от своя тип, като използва материали, извличани от Единственото от почвата чрез неговите корени. Той видя миналото, в което големите градове бяха изпразнени от човечеството и погромът бе завършен. Видя началото на Заличителя, когато Единственото нарасна чрез многото градове и безчетните му квадрилиони от наномашини се хранеха не само от почвата, а първо от многото произведения на човечеството, като за едно десетилетие бяха погълнали всички свидетелства за цивилизация, заличили бяха историята и бяха пренасочили екологията на планетата.
В целия свят само една сграда бе останала като символ — Пендълтън“ — и щеше да остане завинаги. Целостта на конструкцията й бе поддържана от Единственото, носещите стоманени греди, бетонните стени и многото й прозорци бяха ремонтирани на нанониво. Това бе паметник на човешката арогантност, гордост и суета, а също и на глупостта и упоритото невежество на човечеството. И не на последно място бе паметник на човешката самоомраза, която през историята на биологичния вид се бе изразила чрез идеологии за масово избиване, подчинение на брутална власт, търгуване на свободата срещу минимално материално благосъстояние, преклонение пред лъжи, бягство от истината.
Без успокояващата приспивна песен от стените тези сънища щяха да са кошмари. Ала Филдинг бе нежно преведен през тях, съмненията му бяха успокоени, подозренията — премахнати, неприязънта му — укротена, страховете му — заличени. Той продължи да сънува и в този странен сън най-важното, което научи Филдинг, бе какво трябва да стори при събуждането си. Трудно бе за вършене, но Единственото го искаше от него, а със службата си на Единственото най-сетне щеше да пречисти и въздигне себе си.
Марта Къп
Постъпи правилно, като даде пистолета на Туайла, но на Марта й липсваше спокойствието да го държи в ръката си. Никога през живота си не беше използвала огнестрелно оръжие освен на уроците по стрелба. След обучението пистолетът беше останал в нощното й шкафче чак до случката с нещото в канапето и струящата синя светлина. Почувства се уязвима. Имаше усещането, че дори и да се върнат в собственото си време от това ужасно бъдеще, никога няма да бъде спокойна без оръжие.
Една, благословена с вятърничава душа, изглежда, беше твърдо решила да изопне докрай и без това опънатите нерви на Марта. Отначало обикаляше двете инертни купчини от сива лепкава маса, които някога бяха Дим и Пепел, редеше фрази от сорта на „Кръста Господен“ и „Избави ни от лукавия“ и бърбореше разни неща на латински, сякаш вярваше, че останките още притежават демонична сила, която във всеки момент ще се възроди в нова
— Скъпа — припомни й Марта, — ти просто не си екзорсист.
— Не казвам, че съм. Само се застраховам.
— Не е ли рисковано аматьор да се опитва да се разправя с демони? Ако изобщо са демони. Аз мисля, че не са.