Жив или мъртъв [bg]

— Тежки мисли, а, господин президент? — запита Кларк с усмивка.

— Здрасти, Джон! Здравей, Динг. Добре дошли!

Тримата пристъпиха един към друг и си стиснаха ръцете.

— Седнете и починете малко — заповяда Джак и заповедта се изпълни. Стар приятел или не, той си оставаше бивш президент на Съединените щати, а пък двамата гости бяха свалили съвсем скоро униформите.

— Радвам се да те видя цял — каза Кларк.

— Какво, Джорджтаун ли?

Райън поклати глава.

— Даже нищо не се случи. Андреа го просна без грешка. След като й го посочи Джак, искам да кажа.

— Моля?

— Той беше там. Той кимна на Андреа. Забелязал нещо не както трябва у чистача.

— Като? — запита Кларк.

— Използвал права отвертка на една машина за лъскане на под вместо раздвижен ключ.

— Умно момче — отбеляза Чавес. — Баща му сигурно се гордее с него.

— И още как — отговори бившият президент Райън, без да крие радостта си. — Искате ли кафе?

— А, ето това е едно от нещата, които не правят добре в Англия, сър — съгласи се Чавес. — Имат „Старбъкс“, но не ми пасва.

— Ще те уредя. Хайде.

Райън стана и тръгна към кухнята, в която ги чакаше кана, пълна с кафе „Кона“, и няколко чаши.

— Е, как е животът във Великобритания?

— Добри хора са. Базата ни се намираше близо до границата с Уелс — свестни са хората там, с хубави кръчми, а и местната храна си я биваше. Особено ми харесва хлябът — обясни Кларк. — Но те смятат, че соленото говеждо е нещо, което идва от консерва.

Райън се засмя.

— Да, храна за кучета. Почти три години съм работил в Лондон и така и не намерих добро солено месо. Те така го наричат, но не е същото. Значи напуснахте „Дъга“, а?

— Ами май злоупотребихме с гостоприемството им — отвърна Кларк.

— Кого оставихте след себе си? — запита президентът.

— Два екипа, обучени, като половината са от специалните сили на британската армия. Бива ги — увери го Кларк. — Но другите европейски контингенти се отказват. Много лошо. Някои от тях бяха първокласни оператори. А и разузнаването им е много добро. „Дъга“ и така ще може да работи, ако й позволят. Но местните, имам предвид предимно европейските бюрократи, се напикават, когато момчетата тръгнат на задача.

— А, и тук имаме такива — отговори Райън. — Да се чуди човек къде отидоха героите от уестърните.

Гостите му се засмяха.

— С какво се занимава Шортстоп сега? — запита Кларк. Съвсем естествен въпрос между приятели, които не са се виждали. Щеше да се забележи, ако не го зададат.

— Търговия с акции, както аз правех едно време. Дори не съм питал къде точно работи. Нали знаеш, че на тази възраст може да пречи, ако имаш баща президент?

— Особено ескортиращите коли на среща с гадже — предположи Чавес с усмивка. — Не знам на мен дали би ми харесало такова нещо.