Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Аз вдигнах дръзко бедра в безмълвна заповед. Но той просто зарисува бавни кръгове с пръст, плъзвайки също толкова протяжна милувка по крилото ми. Целувайки ме по гръбнака…
— Как да те обладая тази вечер, скъпа Фейра?
Загърчих се върху намачканите чаршафи под себе си, отчаяна за поне някакъв контакт, докато Рис ме държеше на ръба.
— Колко си нетърпелива само — измърка той и пръстът му проникна бавно в мен.
Простенах от прекомерната сила на усещането, а той задържа едната си ръка между краката ми, придвижвайки другата все по-близо и по-близо до онази точка на крилото ми, подобно на хищна птица, кръжаща край плячката си.
— Докога така? — пророни умислено, повече на себе си, отколкото на мен, и пъхна втори пръст при другия вътре в мен, за да продължат заедно подстрекаващите, мудни движения навътре-навън. — Докога ще продължавам да те желая всеки час, с всеки дъх? Не знам дали ще устискам хиляда години. — Ханшът ми се движеше с него, тласкаше го по-надълбоко в мен. — Помисли само колко ще спадне продуктивността ми.
Изръмжах му нещо, което едва ли прозвуча особено романтично, и той се засмя, измъквайки и двата си пръста. Възразих с тих вопъл.
Докато устата му не замести пръстите, а ръцете му се вкопчиха в хълбоците ми, за да ме повдигнат, да му подсигурят по-добър достъп. Възглавницата заглуши стона ми и той навлезе още по-надълбоко, подлудявайки ме с всяко завъртане на езика си.
Люшнах бедра с гърлено стенание и Рис ме стисна по-здраво, за да не преча на деянията му.
— Така и не те обладах в библиотеката — отбеляза, прокарвайки език през сърцевината ми. — Ще се наложи да поправим тази грешка.
— Рис.
Името му прозвуча като молба върху устните ми.
— Хммм — беше единственият му отговор и дълбокият звук отекна в тялото ми.
Задъхах се още по-мощно, стискайки чаршафите в шепи.
Ръцете му най-сетне пуснаха бедрата ми и аз пак прошепнах името му — с благодарност, с облекчение, с надежда най-накрая да изпълни желанието ми…
Устата му засмука снопчето нерви, намиращо се на връхната точка на бедрата ми, а ръката му… Ръката му се озова точно върху онова проклето място по вътрешния ръб на лявото ми крило и го погали леко.
Върховен екстаз раздра плътта ми, придружен от дрезгав вой, и сякаш излетях от собственото си тяло. А когато вълните от трепет и звездна светлина отшумяха…
В костите ми се просмука умора, вечна и безкрайна като връзката помежду ни. Рис легна зад мен и прибра крилата ми, за да ме прегърне.
— Забавен експеримент проведохме — прошепна в ухото ми.
Усещах го до задните си части, твърд и готов, но когато понечих да го докосна, той ме стисна още по-силно в обятията си.
— Спи, Фейра — промълви до кожата ми.
Затова сложих ръка върху неговата, любувайки се на жилестата мощ под пръстите ми, и зарових глава в гърдите му.
— Ще ми се да можехме с дни да живеем така — намерих сили да прошепна с натежали като олово клепачи. — Само двамата.
— Ще има и такива дни, Фейра. — Той ме целуна по косата. — Ще видиш.
Глава 30
На следващия ден още се чувствах толкова скована, че се наложи да изпратя вест на Касиан и Азриел, че няма да тренирам с тях.
Което май се оказа грешка, защото след броени минути и двамата се появиха пред входната врата на градската къща. Генералът настоя да разбере какво, по дяволите, ме е сполетяло, а сенкопоецът ми донесе кутийка с мехлем за болките в гърба.
На Азриел благодарих за мехлема, а на Касиан заявих да си гледа работата.
А после го помолих да заведе Неста в Дома на Ветровете, понеже аз самата определено не можех да летя с нея — дори няколко метра след ответряване.
Сестра ми явно не беше намерила нищо в книгите си за поправянето на стената, а тъй като още никой не я беше завел в библиотеката… аз изявих желание. Пък и Люсиен беше тръгнал още преди закуска към една библиотека в другия край на града, за да търси информация по въпроса — задача, която на драго сърце му прехвърлих. Донякъде и защото се усещах гузна, че толкова време не го бях развела из Веларис, но… той като че ли прие нещата радушно. Повече от това — май изгаряше от нетърпение да се поразходи сам из града.
Двамата илирианци най-сетне обърнаха погледи към сестрите ми, които привършваха със закуската си. Неста беше облечена в бледосива рокля, подчертаваща стоманения цвят на очите й, а Илейн — в пепел от рози.
И двамата застинаха за миг. После Азриел им се поклони, а Касиан тръгна към масата, пресегна се през рамото на Неста и грабна една кифличка с боровинково-лимонов крем.