Кратка история на иновациите

Провал чрез намаляване на възвръщаемостта на иновацията: мобилните телефони

Повечето провали в иновациите не са част от измама. Мнозина произлизат от честни опити за подобряване на света, но не успяват да постигнат целите си. Да вземем като пример историята на пазара за мобилни телефони.

От момента, в който мобилните телефони станаха достатъчно малки и евтини, за да се наложат през 1990-те години, те са подложени на непрекъснати иновации. Слушалката стана по-малка, батериите по-тънки, надеждността се подобри, а новите приспособления експлодираха. Текстовите съобщения се появиха с „Нокия“ през 2000 г. „Моторола“ сложи камера през 2005 г. Година по-късно „Блекбери“ ни даде мобилна електронна поща. „Айфон“ пусна сензорен екран, музика и приложения през 2007 г. Смартфонът частично или изцяло замени нуждата да имаш фотоапарат, фенерче, компас, калкулатор, ноутбук, карти, тефтерче с адреси, шкафчета с папки, телевизия, дори тесте карти. През 2016 г. вече гледахме филми, споделяхме си селфита и сърфирахме из социалните мрежи със Samsung Galaxy и iPhone 6. Мобилните телефони вече не бяха черни и функционални, а шарени и тънки. В началото на 1990-те години телефоните бяха като тухли, но се смалиха значително, преди отново да започнат да растат, макар и доста тънки. Промяната беше непрестанна. Ъпгрейдът до следващата машина изглеждаше толкова естествен, колкото и смяната на модата в облеклото.

Но „Нокия“, „Моторола“ и „Блекбери“ паднаха болезнено на земята. „Нокия“ е основана през 1865 г. като пионер в производството на хартия от дърво, използвайки задвижващата сила на водата, после става производител на електричество, насочва се към продукти за работници в горите като ботуши, преди много рано да прецени брилянтно ситуацията и да се хвърли в бизнеса с мобилни телефони. В десетилетието след 1992 г. компанията харчи 40 милиарда долара за проучвания, много повече от „Епъл“, „Гугъл“ или който и да е друг в индустрията. Можела е да си го позволи, защото през 2000 г. „Нокия“ е оценявана на 300 милиарда долара, а през 2007 г. държи 40 процента от целия световен пазар на мобилни телефони. Парите за проучване и развой донесли верните идеи: първите прототипи на смартфони и таблети с цветен сензорен екран над един-единствен бутон, също като „Епъл“. Но компанията не успяла да развие идеите в практични продукти заради корпоративна предпазливост, вътрешни борби между съперничещи си екипи софтуерни инженери и преобладаващия във фирмата сектор на телефони за гласови разговори. В „Нокия“ смятали, че имат време да се насочат към свят, в който мобилните телефони били повече софтуер, отколкото хардуер, но искали преходът от основния бизнес да е плавен, а не рязък. Изпълнителният директор на „Куалком“ Пол Джейкъбс смята, че за разлика от други производители на устройства, в „Нокия“ отделяли много повече време на мисленето, отколкото на правенето: „Ще дадем на „Нокия“ нова технология, която за нас би била страхотна възможност. Вместо да се залови тутакси с нея, в „Нокия“ ще отделят много време, може би шест до девет месеца, само за оценка на възможността. По това време обаче шансът вече може да си е заминал“. В „Нокия“, също като в „Блекбери“, не съзрели колко революционен и популярен ще стане „Айфон“, макар и да виждали очевидните му ограничения. Накрая „Майкрософт“ купи бизнеса на „Нокия“ с телефонни апарати за едва 7,2 милиарда долара. Иновациите по-често изяждат собственото си поколение.