Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
— Ти повече за себе си ми разкажи! — помоли я баща й.
— Пътувах добре… А, обещаха да включат в плана на издателството моя сборник със стихове!!! Наистина за следващата година, но по-бързо е невъзможно!
— Какво?! Какво говориш, Алка? Нима след година ще държим в ръцете си?…
С лавина от радости го засипа днес Ала. Знаеше, че тя отнесе в Москва стиховете си, но му се струваше, че от тези машинописни листове до книга, върху която името на автора е Ала Русанова, има безкрайно дълъг път.
— Но как ти се удаде това?
Доволната от себе си Ала се усмихна.
— Разбира се, ако тръгнеш по издателствата просто така, за да предложиш стиховете си, никой няма да разговаря с теб. Но Ана Евгениевна ме запозна с М. и със С., прочетох им две-три стихотворения, които се харесаха и на двамата… Позвъниха на нужното място, изпратиха на други някакви бележки и това е… Много просто.
— Това е чудесно — сияеше Павел Николаевич. Той отвори чекмеджето, за да вземе очилата си и ги сложи, сякаш още сега му предстоеше да разгърне заветната книга.
За първи път в живота си Дьомка виждаше жив поет и не само поет, а поетеса! Това бе толкова неочаквано за него, че той остана със зяпнала уста.
— Въобще аз се запознах добре с живота им. Какви прости отношения съществуват между писателите! Лауреати, а се обръщат един към друг на име. И колко простодушни хора са! Ние си представяме, че писателят седи някъде сред облаците с бледо чело. Не можеш да се приближиш! А няма нищо подобно. Не са им чужди никакви житейски радости, обичат да пийнат, да замезят, да се разходят и непременно в компания. Шегуват се един с друг, смях! Бих казала дори, че именно те живеят весело. А като дойде време да пишат роман, скриват се във вилата си за два-три месеца и, моля, четете! Не, ще направя и невъзможното, за да ме приемат в Съюза им!
— А по специалността си въобще ли няма да работиш? — леко се разтревожи Павел Николаевич.
— Татко — Авиета отново сниши гласа си, — има ли журналистът живот?! Лакейска длъжност! Дадат ти задача с пояснения така и така трябва, без лирични отстъпления, вземай интервю от тези и тези знатни хора и край. Нима може да се сравни!…
— Ала, все пак се страхувам… Ами ако не се получи?
— Не може да не стане! Ти си наивен. Горки е казал: «Всеки човек може да стане писател!» С труд може да се постигне всичко! Е, в краен случай мога да стана детска писателка.
— Всичко това е много хубаво — замислено промълви Павел Николаевич. — Разбира се, с литература трябва да се занимават морално здрави хора.
— И фамилията ми е хубава, няма да си измислят псевдоним. А и външния ми вид е изключителен за литературата!
Но съществуваше и опасност, която дъщеря му би могла в порива си да не дооцени.
— А представи си, че критиката започне да те ругае? Това се приема като обществено порицание, това е опасно!
Но Авиета гледаше безстрашно в бъдещето.
— Мен никога няма да ме ругаят много сериозно, защото няма да имам идейни залитания! По отношение на художествената страна могат колкото искат да ми намират недостатъци, но по-важното е да не се подведа по обратите, с които е пълен животът. Например казваха: «Конфликти не би трябвало да съществуват», а сега повтарят: «Теорията за безконфликтността е вредна». Още повече, че ако някои говорят постарому, а други обратно, би стане ясно, че нещо се е променило; а когато всички веднага започват да говорят поновому, без преход, тогава въобще не се забелязва, че има някакъв обрат. Не бива именно този момент да изпуснеш! Най-главното е да бъдеш тактична и отзивчива към духа на времето. Тогава няма да попаднеш под ударите на критиката… Така… Ти ме молеше, татко, за книги. Донесох ти. Ако сега не почетеш, кога после?
Тя започна да рови в чантата си.
— Ето… «У нас вече е утро», «Светлина над земята», «Труженици ма света», «Горите са в цвят»…
— Почакай, почакай… «Горите са в цвят» май съм я чел…
— Не, чел си «Земята е в цвят»… И още… «Младостта е с нас». Непременно трябва да започнеш да четеш първо нея. Дори самото заглавие грабва сърцето. Такива съм ти подбрала…