![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Точно така — притеснено въздъхна Анабел. — Дай ми тази книга. Тя е тънка, ще я изнеса без проблеми. Не, чакай… Възможно ли е в книгите да са вградени електронни чипове против кражба?
— За бога! — почервеня от възмущение Кейлъб. — Това са редки книги! Никой не би си позволил да ги оскверни по този начин!
— Добре, добре — вдигна ръце Анабел. — Но някой все пак ги е осквернил, макар и по друг начин! Мисля, че това ми дава право да я взема, съвсем за малко.
— Как така ще я вземеш? Тази книга е собственост на Библиотеката на Конгреса!
— Престани, защото ще те ударя! — Търпението на младата жена се изчерпа. — Вземам книгата, и толкоз! — Видя, че Кейлъб отново се готви да протестира, и добави: — Това може да има връзка със смъртта на Джонатан, разбираш ли? Пет пари не давам за правилата, ако в тази книга се крие истината! Той беше твой приятел. Нима не искаш да разбереш кой го е убил?
— Искам, разбира се — веднага се укроти Кейлъб. — Но измъкването на книгата няма да е лесно. На излизане от читалнята личният багаж на посетителите задължително се проверява. Разбира се, аз мога да се престоря, че го правя, но охраната на входа също отваря чантите. И трябва да ти кажа, че ги проверява много внимателно.
— Вече ти казах, че това не е проблем. Ще занеса книгата у Оливър. Ела там след работа. Имам чувството, че той разбира от тези неща.
— Какво искаш да кажеш? У него действително откривам малко, как да кажа… необикновени умения, но тайни шифри? Това си е шпионска работа!
— Ще ти призная нещо, Кейлъб — въздъхна младата жена. — Адски си наивен за човек, който цял живот се рови из книгите!
— И ако това не е обида, не знам какво друго може да бъде! — почервеня той.
— Такова беше намерението ми! — отсече тя. — Дай някакво тиксо!
— За какво ти е?
— Хайде, донеси го!
Той с нежелание се подчини и отиде да донесе ролка тиксо от хранилището.
— А сега се обърни.
— Какво?!
Анабел мълчаливо го хвана за раменете и го завъртя с гръб към себе си, после вдигна полата си и закрепи книгата от вътрешната страна на лявото си бедро.
— Ще държи — увери го тя, докато увиваше тиксото. — Но не ми се мисли как ще я отлепя.
— Само гледай да не я повредиш — проплака Кейлъб. — Тази книга е част от историческото ни наследство.
— Обърни се и виж — предложи тя.
Той се подчини. Очите му пробягаха по книгата, закрепена на стройното бедро, после се плъзнаха нагоре, към ивицата от бикините, която се виждаше над нея.
— Не мислиш ли, че скъпоценната ти книга ще се чувства добре там? — с преднамерена небрежност подхвърли Анабел.
— Никой уважаващ себе си служител на тази свещена институция… — започна той, но млъкна, неспособен да отмести очи от бедрата й. Сърцето блъскаше като чук в гърдите му.
Тя бавно придърпа полата си надолу и се усмихна закачливо.
— Ама ти харесва, нали? — Плъзна се покрай него, нарочно отърквайки бедрото си в неговото. — Ще се видим у Оливър, жребецо!
54
Кейлъб успя да възстанови душевното си равновесие и отново да седне зад бюрото доста време след впечатляващото шоу на Анабел. Но броени минути по-късно в читалнята влезе Кевин Филипс.
— Ела за малко навън — тихо му нареди той.
— Какво има? — надигна се от мястото си Кейлъб.
Филипс се наведе и загрижено промълви:
— Долу чакат хора на полицията, които искат да говорят с теб.
Органите на нещастния библиотекар сякаш изключиха, всичките едновременно. Единствено съзнанието му продължи да работи, бясно прехвърляйки причините, поради които ченгетата бяха дошли да го търсят. Дали не са спипали оная проклетница със залепената под чатала й книга и тя да го е посочила като съучастник?! Или пък Джуъл Инглиш е открила кражбата на очилата и го е посочила като вероятен извършител? Пресвети боже, нима той, почтеният гражданин Кейлъб Шоу, ще седне на електрическия стол?!
— Стани, Кейлъб — обади се след кратката пауза Филипс. — Трябва да дойдеш с мен.
Кейлъб объркано вдигна глава и установи, че седи на пода. Надигна се с бяло като тебешир лице и тихо попита:
— Какво искат от мен, Кевин?
Моля те, Господи, нека поне бъде затвор!
Филипс го предаде на служителите на полицията — двама цивилни детективи с непроницаеми физиономии и измачкани костюми, след което, без да обръща внимание на умолителния му поглед, побърза да се отдалечи. Тръгнаха към канцелария, която в момента бе празна, но се придвижваха бавно, защото краката на Кейлъб омекнаха, а устата му така пресъхна, че не беше в състояние да отрони нито дума. Дали в затворите все още има библиотеки? Няма ли да стана нечия „кучка“ вътре?