Брачна авантюра

— Имам нужда от помощта ти.

Кейн нямаше да бъде изненадан, ако зет му е повръщал съвсем скоро — лицето му беше сиво и изглеждаше сякаш го измъчва остра болка.

— Добре, Нейтън — каза Кейн. — Ще ти помогна по всякакъв начин, по който мога. Кажи какво искаш.

Нейтън го погледна недоверчиво.

— Ти дори не знаеш какво искам и въпреки това веднага обещаваш да ми помогнеш. Защо?

Кейн въздъхна дълбоко.

— Ти никога не си молел никого за нищо, нали, Нейтън?

— Да.

— Страшно ти е трудно, нали?

Нейтън сви рамене.

— Научих се да не завися от другите, но сега не мога да мисля спокойно.

— Ти също така си се научил да не вярваш на никого, нали?

— Какво имаш предвид?

— Сара каза, че ти си очаквал тя да те предаде. Така ли е?

Нейтън отново сви рамене.

— Виж — каза Кейн. — Когато се ожених за сестра ти, ти ми стана брат. Разбира се, че ще ти помогна. Нали за това е семейството.

Нейтън отиде до прозореца и се загледа навън. Ръцете му бяха скръстени зад гърба.

— Предполагам, че Сара е загубила част от вярата си в мен.

Кейн реши, че това е доста меко казано.

— Тогава помогни й да си я възвърне отново — предложи той.

— Как?

— Обичаш ли я, Нейтън?

— Грижа ме е за нея — отговори той. — Започнах да осъзнавам, че тя не ми е враг. Тя ми е другар — добави той рязко. — Тя ми мисли доброто, също както и аз й мисля доброто.

Кейн погледна към небето.

— Колин ти е другар, Нейтън. Сара ти е съпруга. — Като видя, че Нейтън не реагира, Кейн продължи да го подстрекава.

— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си със Сара? Или тя е само неприятност, която трябва да изтърпиш, за да получиш подаръка на краля?

— Не мога да си представя да живея без нея — каза Нейтън с развълнуван глас.

— Значи Сара е малко повече от твой другар, нали?

— Разбира се — измърмори Нейтън. — За Бога, тя ми е жена. Колин ми е другар.

Двамата замълчаха за минута.

— Нямах представа, че… да те е грижа може да бъде толкова изнервящо. Аз разруших всичко, Кейн. Аз унищожих вярата на Сара в мен.

— Тя обича ли те?

— Разбира се, че ме обича — отговори незабавно Нейтън. — Или поне ме обичаше — той въздъхна и добави. — Матю беше прав. През цялото време Сара без задръжки ми даваше любовта си. Тя е като цвете, а аз го смачках.

Кейн се опита да прикрие усмивката си.

— Като цвете ли, Нейтън? Господи, ти си загубен. Станал си… сладкодумен.

Нейтън не му обърна никакво внимание.

— Тя си мисли, че е допълнителен багаж, който трябва да нося, за да получа земята и жълтиците. Първоначално това беше истина, но сега всичко се е променило.

— Нейтън, кажи й просто какво чувстваш.

— Сара е нежна — заяви Нейтън. — Тя заслужава нещо по-добро от мен, но проклет да бъда, ако позволя някой друг да я докосне. Трябва да оправя нещата. Аз стъпках…

Кейн го прекъсна.

— Знам, знам. Стъпкал си цветето й.

— Сърцето й, по дяволите — промърмори Нейтън. — Разбери го правилно, за Бога.

Тъй като Нейтън не го гледаше, Кейн реши, че е безопасно да се усмихне.

— Значи какво ще правиш? — попита той.