Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— А аз?
— Мисля, че те не искат теб, а само мен. Не забравяй, че аз съм геологът.
— Нямах предвид това — ядоса се тя. — Какво ще правя, докато ти се перчиш като герой?
— Няма да го сторя, за да покажа колко съм корав. Трябва да отида там, а ти ще предупредиш властите. Искам да тръгнеш на юг. Придържай се към скалите и влачи одеялото след себе си, за да заличиш следите си. Намери къде да се скриеш през деня. Ако до два часа не дойда да те потърся, това ще означава, че вероятно няма да се появя. Изчакай слънцето да залезе и после се върни в манастира. Готов съм да се обзаложа, че дотогава суданците ще са си отишли.
Очите й блестяха от гняв.
— Дори не си помисляй да ме оставяш, Мърсър. Аз нося още по-голяма отговорност от теб. Ако имаш план, ще участвам и аз.
— Селоме, аз…
— Казах, дори не си го помисляй и говоря сериозно — прекъсна го тя. Гласът й се извиси опасно високо. — Идвам с теб. Ти си геологът, но аз съм обученият агент. В Асмара се представи много добре, но аз имам повече опит подобни ситуации.
Мърсър се приготви да изброи няколко от престрелките, в които бе участвал, когато нечовешки писък разпра нощта, пронизителен вопъл, който се засили и после внезапно заглъхна. Последвалата тишина беше по-страша от писъка.
Нямаше време да спорят.
Мърсър поведе Селоме обратно по пътеката, водеща към манастира. На десетина метра, където пътеката се издигаше към скалата, на земята лежеше тъмна фигура. И двамата разбраха, че това е труп. Съдейки по количеството кръв, не беше необходимо да проверяват дали жертвата е оцеляла от падането.
Те продължиха да вървят покрай скалата. Мърсър усещаше въпросителния поглед на Селоме, но нямаше време да й обяснява плана си. Търсейки място, откъдето да изкачат трийсетте метра до платото, той се замисли какво да направи, когато се приближат до манастира. Нямаше представа колко стрелци са пристигнали там, нито как са разположени. Единственото му предимство беше изненадата, но дори това беше относително. Хвърляйки един от монасите от скалата, терористите искаха да му покажат, че знаят, че е там. Те го чакаха. Оставаше му само да се надява, че може да спечели нещо, като им излезе в гръб.
Четиристотин метра по-нататък Мърсър намери подходящо място, откъдето да се изкатерят. Скалата се издигаше почти отвесно, но по повърхността й имаше дълбоки пукнатини и издатини, в които можеха да подпрат ръцете и краката си. Най-важното беше, че се намираха далеч от манастира и никой не можеше да ги чуе.
— Чакай тук.
Мърсър се дръпна назад от скалата, за да я разгледа и да набележи маршрут, така че да не стигнат до задъдена точка. Някой по-опитен катерач би преценил особеностите на камъка на лунната светлина и вероятно би избрал безопасен път, но на Мърсър винаги му се бе налагало да се катери по необходимост. Никога не бе изпитвал горещо желание да виси на стотици метри от смъртта. Той си позволи само няколко минути, за да изучи скалата, запаметявайки всеки възможен детайл, и после се върна при Селоме.
— Е?
— Катерила ли си се?
— Не.
— Добре, ти ще водиш. Ще бъда точно зад теб и ще ти давам указания. Изглежда много по-страшно, отколкото е в действителност. Стъпвай, където ти казвам, и всичко ще бъде наред.
— Трябва да ти кажа, че се страхувам от височини.
— Аз пък се страхувам от паяци и това е истинската причина ти да се катериш пред мен. Ще ги махаш от пътя ми, а аз ще се грижа нищо да не ти се случи. Какво ще кажеш? — Усмивката му й вдъхна увереността, от която Селоме се нуждаеше.
— Добре.
Отначало се придвижваха безпроблемно. Основата на скалата беше разполовена от ерозията. Двамата се катереха предпазливо, но сравнително бързо. След десетина метра скалата стана стръмна и те притиснаха тела до хладния камък. Мърсър усети, че паниката на Селоме се засилва. Той нежно докосна глезена й, окуражавайки я, че е с нея.
— Давай малко по-наляво — прошепна. — Там има създадена от природата пукнатина, която ще ни изведе още шест-седем метра нагоре. Води към скален перваз, където може да си починем.
Мърсър не добави, че след скалния перваз катеренето ще стане по-трудно.
Пукнатината беше достатъчно широка, за да може да забие рамене в двете стени и да се изтласква нагоре. Съотношението между силата и теглото на Селоме беше по-добро, затова тя се катереше по-бързо. Те стигнаха до; скалния перваз за половин час и легнаха един до друг. И двамата се бяха задъхали.
— Движи пръстите си, защото ще се схванат — предупреди я Мърсър и изсмука кръвта от драскотините по кокалчетата си.
— Как се представям?
— Чудесно.