Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Ашли се отмести встрани, за да влезе Хари. Майкълсън въпреки нараненото си коляно, бе отишъл в пещерата на ловците, за да вземе оръжията и ги приготви за действие. Пистолетът на майора бе на гърба и. Бе го пъхнала в пояса си и закрила с ризата си. Ако нещата не се развиеха както трябва, можеха с помощта на пистолета да отидат до района на ловците и да се присъединят към Майкълсън. И към неговия арсенал.
Една жена от племето влезе през друга врата. В ръката си държеше тояга, украсена с аметист. Провисналите и гърди отбелязваха принадлежността и към женския пол, а издутият и корем навеждаше на мисълта, че по всяка вероятност е бременна. Тя коленичи на една от възглавниците, а от двете и страни застанаха стражи. Умишлено не обърна внимание на Ашли и нейната група, като избегна погледите им, докато се наместваше на възглавницата.
С леко кимване обаче удостои с внимание следващото същество, което влезе в пещерата. То не бе приятно за гледане, тъй като му липсваше едната ръка и лицето му бе набраздено от дълъг белег. Провлачваше леко левия си крак, докато се придвижваше към една пурпурна възглавница, и се отпусна върху нея с тежка въздишка.
— Това е Тругула, ръководителят на клана на воините — поясни Хари на Ашли. — Има неугледна външност, но умът му е остър.
Думите на Хари, макар и едва-едва прошепнати на ухото и, очевидно достигнаха слуха на Тругула. Погледна ги строго изпод вежди. Хари се отмести от Ашли и не каза нищо, когато една процесия от важни фигури зае местата си по останалите възглавници. Не след дълго зад тях заеха позиции множество въоръжени стражи. Ашли се раздвижи, за да намести пистолета си в по-удобна позиция. Макар да и убиваше на гърба, създаваше чувство за сигурност.
Моамба премина покрай Ашли и се устрои върху карирана червено-жълта възглавница. Той също не даде вид да е забелязал присъствието им.
Последен пристигна вождът на селото Борада. Хари и бе казал, че той е син на предишния вожд. Заел длъжността в знак на признание на уважението към баща му.
Мнозина от останалите старейшини го търпели, но не се радвал на особена почит. Бил твърде лековат и взимал решения прекалено импулсивно. Съветът предпочитал да обмисля дълго решенията си, понякога в продължение на години. Дори и когато ставало дума за сравнително прости въпроси. Младият и с избухлив характер вожд смущавал с поведението си останалите старейшини.
Въпреки това вождът не останал без поддръжници. Хари посочи на групата един изключително мършав мъж, чиито уши и очи шареха във всички посоки. Ръцете му непрестанно наместваха възглавницата под него, сякаш се опитваше да открие по-добра позиция за твърдия си задник.
— Това е Синджари — каза Хари. — Мазен сикофант на Борада. Пазете се от него. Колкото е подъл, толкова е и хитър.
— Човек би казал, че и лек полъх на вятъра би го прекършил — рече Бен.
— Не подценявайте този изрод. Именно той убеди вожда, че вие двамата трябва да бъдете убити. Съобразителен мръсник е. Знае как да се възползва от хорските страхове и да извлича полза от тях.
Вождът удари три пъти с тоягата си по пода и едва след това седна.
Хари се намести между Бен и Ашли, за да може да им превежда.
Ашли предположи, че тяхната съдба ще бъде първата точка от дневния ред, обаче сгреши. Първата точка бе свързана с прибирането на реколтата. В течение на дълго време се умува дали трябва да се разреши на копитния добитък да пасе по нивите още един месец. След дълги спорове, по време, на които Моамба задряма, бе взето решение да се пристъпи към прибирането на реколтата веднага.
Ашли се поразкърши, очаквайки сега да започне да се обсъжда съдбата им. Отново сгреши. Единствената жена, членуваща в съвета, Джусири, се изправи, за да вземе думата. Един от стражите и помогна да стане, вероятно от уважение към големия и корем.
Ашли започна да пристъпва от крак на крак. Какво щеше да стане по-нататък? Безкрайното очакване започна да я дразни. Дори и Бен даде признаци на нетърпение.
Видя как Джусири отиде до малкия отвор в средата на пещерата. Останалите старейшини я обкръжиха. Мнозина от тях не скриваха удовлетворението си.
Ашли зина от удивление, когато видя това, което последва.
— Това е грозно — коментира Бен и захапа устната си. Джусири бръкна в торбата на корема си с две ръце.
С напрегнато лице, но и с гордост в погледа, тя измъкна оттам кафеникаво пъстро яйце с размерите на яйцето на щраус. Коремът и веднага спадна. Останалите старейшини започнаха да удрят с тояги по пода и да издават одобрението си с викове. Тогава Джусири внимателно положи яйцето в малкия отвор. Отворът представляваше гнездо, съобрази Ашли. Гордата майка отстъпи крачка назад.