Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Сега, господарю — мъжествено произнесе тя, — сега, когато съм оправдана поне в очите на ваше величество, разрешете ми да се отправя в манастир. Там до края на живота си ще благославям моя крал и ще умра, благодарейки на Бога, че ми е подарил един ден щастие.
— Не, не! — отвърна кралят. — Вие ще живеете тук, благодарейки на Бога и обичайки Людовик, който ще ви устрои живот, пълен с блаженство, който ви обича и се кълне в това!
— О, господарю, господарю!
За да разсее всички съмнения, кралят започна толкова горещо да я целува, че Сент-Енян се скри зад завесата.
Тези целувки, които тя нямаше сили да отблъсне, възпламениха младото момиче.
— О, господарю! Не ме карайте да се разкайвам за откровеността си, защото това ще докаже, че ваше величество още ме презира.
— Госпожице — каза развълнуван кралят, отстъпвайки назад, — никого не обичам и не уважавам толкова на този свят, колкото вас. От днес никой, кълна ви се, никой няма да се ползва с по-голяма почит от вас в моя двор. Моля ви да простите порива ми, госпожице, който беше от прекалена любов, но аз ще ви докажа нейната сила, като ви оказвам цялото уважение, каквото можете да пожелаете.
Поклони се и попита:
— Госпожице, ще позволите ли да запечатам целувката си върху вашата ръка?
Почтително докосна с устни ръката на младото момиче.
— От днес — добави Людовик, като се изправи и галеше Ла Ва лиер с поглед, — от днес сте под мое покровителство. На никого не казвайте за злото, което ви причиних, и простете на другите за това, което са ви сторили. Сега ще стоите толкова високо, че те няма да ви внушават страх, вие просто ще ги съжалявате! Кралят се поклони, сякаш беше в храм, и повика Сент-Енян:
— Графе, надявам се, че госпожицата ще ви удостои с част от своята благосклонност в замяна на дружбата, която й дарявам навеки.
Дьо Сент-Енян преклони коляно пред Ла Валиер.
— Колко щастлив ще бъда — прошепна той, — ако госпожицата ме удостои с тази чест!
— Ще ви изпратя приятелката — каза кралят. — Сбогом, или поточно, довиждане!
Кралят весело се отдалечи, увличайки след себе си Сент-Енян.
Принцесата не беше предвидила такава развръзка. Нито наядата, нито дриадата й бяха говорили за това.
Глава четиридесет и първа
НОВИЯТ ГЕНЕРАЛ НА ЙЕЗУИТСКИЯ ОРДЕН
В същото време, когато Ла Валиер и кралят съединяваха в първото си признание тъгата по миналото, щастието от сегашната минута и надеждите за бъдещето, Фуке, който се бе върнал у дома си, тоест в апартаментите в замъка, разговаряше с Арамис за всичко онова, което кралят бе пренебрегнал за момента.
— Кажете ми — започна Фуке, след като настани госта си в креслото и сам седна до него, — кажете ми, господин Дербле, как вървят работите в Бел-Ил? Имате ли някакви новини от там?
— Господин суперинтендант — отвърна Арамис, — там всичко върви според нашите желания. Всички разходи са изплатени и нито един от плановете ни не е разкрит.
А гарнизонът, който кралят се канеше да изпрати там? Днес сутринта разбрах, че е пристигнал преди две седмици.
— А как го приеха там?
— Прекрасно.
— Какво стана с предишния гарнизон?
— Той е бил стоварен в Сарзо и от там незабавно е изпратен в Кемпер.
— А новият гарнизон?
— Той вече е наш.
— Уверен ли сте в това, което казвате, епископе?
— Уверен съм. Сега ще разберете как е станало всичко.
— Но от всички места за разквартируване на гарнизони Бел-Ил е най-лошото.
— Знам и действам съобразно с това. Там е тясно, гарнизонът е откъснат от света, няма жени, няма игрални домове. А в наше време — добави Арамис със свойствената му усмивка — е тъжно да гледаш как младите хора жадуват за развлечения и колко привързани стават към този, който им даде възможност да се повеселят.
— А ако те се развличат в Бел-Ил?
— Ако се развличат благодарение на краля, ще отдадат сърцето си на него, но ако скучаят заради краля и се развличат с помощта на господин Фуке, ще обикнат господин Фуке.
— А вие предупредихте ли моя интендант незабавно след пристигането им…
— Не. Оставихме ги да скучаят цяла седмица и след като тя изтече, те започнаха да роптаят, че предишните офицери имали повече развлечения. Тогава им беше обяснено, че предишните офицери са съумели да се сприятелят с господин Фуке, който, виждайки в тях свои приятели, е положил всички усилия, за да не скучаят. Тогава се замислиха. Интендантът обаче начаса добави, че макар да не му е известно разпореждането на господин Фуке, той достатъчно добре познава своя господар и с увереност би могъл да каже, че всеки благородник, намиращ се на служба при краля, го интересува. Въпреки че новопристигналите не са му известни, той е готов да направи за тях това, което е правил за предишните…