Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Капитан Ернст Леман, отряд „Цепелин“ на немската армия147
Ние, които удряме врага там, където бие сърцето му, сме
заклемяйвани като „убийци на бебета“ и „унищожители на жени“. Онова, което вършим, отвращава и нас, но е необходимо. Изключително необходимо. В днешно време няма такова животно като „не-боец“. Модерната война е тоталната война. Войникът на фронта не може да функционира без фабричния работник, без селянина на полето и без останалите, които му осигуряват провизиите и екипировката. Ние с теб, майко, вече сме обсъждали тази тема, и аз знам, че ти много добре разбираш какво искам да кажа. Моите мъже са храбри и почтени. Каузата им е свята, така че, как е възможно да извършват грях, когато само изпълняват дълга си? Ако онова, което ние правим, е ужасно, то тогава нека ужасът бъде спасението на Германия.
Писмо от капитан Петер Щрасер, командващ немската дивизия самолетоносачи148
Бомбардировките над цивилни и градовете им — при това въобще не случайно, докато се опитваш да поразиш военни цели, а с нарочното намерение да убиваш цивилни и да сееш деморализация сред населението — е последната стъпка в бруталната логика на тоталната война. Щом цивилните, които произвеждат оръжията за водене на войната, са истинските стълбове, върху които се държи военната мощ на съответната нация, то тогава те се превръщат в най-важната военна цел. Именно Германия е тази, която полага основите на най-характерната за XX век форма за водене на бойни действия. След избухването на войната нейните цепелини са единствената авиация, която има и обхвата, и капацитета за носене на достатъчно бомби, за да достигне вражеските столици. И появата, и използването им са точно толкова неизбежни, колкото и окопите.
Първото голямо въздушно нападение над Лондон се извършва малко повече от година след началото на войната — на 8 септември 1915 година. Цепелин L-15 под командването на капитан Хайнрих Мати, излита от Северна Германия в късния следобед, прекосява Ламанша при крайбрежието на графство Линкълншир и следва главната железопътна линия южно от Лондон. Около 22:40 часа той пуска няколко бомби над северното лондонско предградие Голдърс Грийн и продължава на юг, докато достига Ръсел Скуеър. И тогава над британската столица се посипва остатъкът от бомбения товар — петнадесет високоексплозивни бомби и петдесет и няколко запалителни. Бомбите валят над Бедфорд Плейс, Куийнс Скуеър, Ламе Кондюит Пасидж, Ред Лайън Стрийт и достигат до Кинг Едуард Стрийт. Най-много хора загиват в ресторант „Делфина“ на Ред Лайън Стрийт — една от бомбите пада точно пред входа на сградата. Предната стена и покривът се срутват върху изумените посетители на заведението — седемнадесет души умират под развалините. Това първо въздушно нападение причинява седемдесет и две цивилни жертви и унищожава имущество на стойност 2,5 милиона долара.
Но и от двете страни на фронтовата линия и технологията, и цялото начинание въобще си остават единствено на аматьор-ско ниво.
Първата задача, която получих след дванадесетина часа обучение в така наречения дуо и соло полет, беше като нощен пилот в анти-цепелиновото подразделение. Адютантът ме попита дали мога да управляваль самолет в тъмното. Казах му, че нямам представа — на дневна светлина не ме биваше особено, та може би нощем ще е по-лесно. През първата ми бойна нощ командващият офицер на станцията ни се качи първи и загина, преди да беше достигнал дори края на линията. Та така влязох в играта.
А после, след един-два полета, ме изпратиха да основа въздушната анти-цепелинова база „Хорнчърч“, специално за нощни полети. Когато се приземих там, установих, че пистата представлява просто поляна, на която пасат овце. Напълно естествено е, че посрещането, което ми оказа собственикът им, не беше от най-ласкавите. И така, след като разчистихме овцете, успокоих фермера и бях разквартируван при него, сформирах там една ескадрила, в която, наред с останалите, беше и Лийф Робинсън. А докато бях в четиридневен отпуск, за да изпълня една далеч по-опасна задача — т.е. да се оженя, той взел, че излетял и свалил първия цепелин.
147
Aaron Norman, The Great Air War (New York: Macmillan, 1968), 353.
148
Ibid., 382.