Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бо много внимателно попита баща си:
— Да не би да ми казваш, че мама ти е била любовница, преди да ти стане съпруга?
— Съвсем не! — Брандън поклати глава, за да подчертае това. — Това желаех от нея, след като преспахме заедно, но тя не искаше и да чуе. Наместо това избяга от мен. Не, беше съвсем различно… — Той замълча, като разбра, че сигурно вече се оплита. Трябваше да започне отначало. Пое дълбоко дъх и се гмурна в най-мръсната част на историята. — Току-що бях акостирал в Лондон и се нуждаех от женска компания. Хедър била доведена в града чрез измама и заплашена с насилие от брата на леля си. Била убедена, че е убила мъжа при самоотбрана, и избягала от страх. Двама от хората ми я намерили, докато се е мотаела на пристанището, и я сбъркали с това, което тя определено не беше.
— Но когато си разбрал грешката им, ти…
— Не разбрах, че е девица, докато вече беше твърде късно. И даже тогава вярвах, че е накарана да продаде честта си… — Кожата му почервеня чувствително. — Трябва да е очевидно какво съм си помислил. Както и да е, задоволих желанието си и действах непочтено, даже когато я карах да остане с мен. Тя избяга и следващия път, когато се яви пред мен, удовлетворение искаха не само леля й и чичо й, но и един влиятелен големец, които можеше да попречи на отпътуването ми от Англия. Не можех да направя нищо друго, освен да се подчиня на желанията им. Изкарах негодуванието си на Хедър, като я накарах да се ужасява само като ме види. Казах й, че ще зачета факта, че носи дете от мен, но във всички останали аспекти тя няма да ми бъде съпруга. Стоях на разстояние и се кълнях, че никоя жена няма да ме сломи. — Той се засмя остро. — Само дето колкото повече време бях близо до нея, толкова повече я желаех и най-накрая всичко това се превърна в мъчение. Тя бе всичко, за което бях мечтал у една жена и все пак едва когато ти се роди, се предадох на това, което желаеше сърцето ми. През това време аз не докоснах друга жена, нито пък след това…
Бо не можеше да се сдържи. Смехът му бе твърде силен, за да си замълчи, и избухна на вълни, а баща му се сви от неудобство. Въпреки че Брандън Бърмингам му беше баща, Бо осъзна, че той е мъж като него — огнена натура и отявлен ценител на удоволствията, която една жена може да дари. Фактът, че бе стоял на разстояние от красивата си съпруга близо година, бе направо потресаващ.
— Причината, поради която ти казвам това — продължи Брандън с тъжна усмивка, — е да те предупредя да не изпаднеш в глупостта да направиш същата грешка със Сарина. Стърлинг Кендал ни увери, че племенницата му е почтена млада жена, влюбена в теб. Но той подозира силно, че тя носи дете от теб и, по някаква си своя странна причина няма да ти каже, даже и това да значи детето да се роди незаконно след разтрогването. Ако ти наистина вярваш, че тя е бременна от теб, тогава питай внимателно сърцето си добре, преди да изоставиш потомството си и майката на последствията, които със сигурност ще изтърпят.
— Настъпиха някои промени, за които мисля, че трябва да знаеш, татко…
Думите на Бо бяха грубо прекъснати от високия, настоятелен звук на чукалото на входа, последвано веднага от отчаяните уверения на Филип, че идва. Когато вратата се отвори, един глас изръмжа сърдито от преддверието.
— Къде е той?
— Excusez moi, monsieur. Искате да кажете, le capitaine? — попита Филип малко високомерно, като че ли бе силно обиден от безцеремонното отношение.
— Capitaine, така значи! Имам по-добри имена за този презрян негодник!
— Ще видя дали le capitaine си е у дома — отговори готвачът надуто. — Само да се представите…
— Кендал! Професор Кендал!
Като чу това име, Бо изхвърча от кабинета, последван от баща си и направи знак на Филип да пусне посетителя. Сивокосият професор изглеждаше очевидно смутен, докато крачеше през фоайето. Като видя Бо, той се приближи към него със святкащи очи. Гневният сблъсък изглеждаше неизбежен, така че Филип бързо се върна в кухнята, защото не се съмняваше, че неговият капитан ще се справи със ситуацията без никаква помощ.
— Племенницата ми е забягнала в неизвестна посока! Опаковала си е вещите и е изчезнала като опарено кученце! — До този момент Стърлинг Кендал се бе приближил достатъчно, за да мушне с пръст голите гърди на Бо, докато питаше гневно: — Вашето дете носи, нали?
— Да, но…
— Сигурен съм, че Сарина е избягала в друг град — беснееше Стърлинг и не оставяше на по-младия мъж възможност да обясни. — Не ще я виня, задето не иска да понесе унижението да носи ваше дете и да няма име, което да му даде. Самата идея, че при тези обстоятелства в главата ви се върти анулиране на брака ме кара да се срамувам, че някога ви сбърках с почтен джентълмен.