Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Прецапаха някакво малко поточе, което едва покриваше глезените на конете. Някаква проскубана гарга, която кълвеше една риба, заседнала в плитката вода, размаха опърпаните си криле в нещастен опит да отлети, след което отново кацна да си довърши обяда.
Сюан също поглеждаше замислено към Брин. Егвийн я беше питала за мотивите на лорд Брин, но собствените заплетени отношения на Сюан с този мъж не оставяха в нея почти нищо друго освен жлъч, станеше ли дума за него. Тя или мразеше Гарет Брин до подметките на ботушите му, или беше влюбена в него, а да си представи Сюан влюбена, за Егвийн бе все едно да си представи гарга да плува.
Там, където се бяха появили войниците от Бандата, сега се виждаха само криви редици изсъхнали борове и ели. Тя не беше ги забелязала да си отиват. Мат имал репутация на воин? Това беше по-трудно да си го представи и от плуваща гарга. Доскоро беше убедена, че ги командва само заради Ранд, а и това беше доста трудно за преглъщане. „Да вярваш в нещо само защото си мислиш, че го знаеш, е опасно“ — напомни си тя и отново изгледа Брин накриво.
— С камшик трябва да го набият! — тъкмо казваше Миреле. — Предупреждавам ви, само да чуя, че отново сте се срещали с този Заклет в Дракона…
Дъждец, ръмящ по канара, що се отнася до Брин, или така поне изглеждаше отстрани. Той яздеше спокойно и измърморваше от време на време по едно: „Да, Миреле Седай“, или „Не, Миреле Седай“, без ни най-малък намек за притеснение и без да престава да оглежда внимателно околността. Несъмнено беше видял точно кога онези войници си бяха отишли. Колкото и да сдържаше той търпението си — Егвийн беше сигурна, че за страх в случая не ставаше дума — самата тя не беше в настроение да слуша повече това.
— Хайде млъкни вече, Миреле! Никой нищо няма да направи на лорд Брин. — Тя разтърка слепоочията си и си помисли дали да не помоли някоя от Сестрите да я Изцери, като се върнат в стана. Нито Сюан, нито Миреле бяха особено добри в това. Не че Церенето щеше да й помогне особено, ако ставаше дума просто за безсъние и тревоги. Пък и не й се искаше да плъзнат приказки, че напрежението е станало твърде голямо и непосилно за нея. Освен това имаше и други начини да се справи с главоболието освен Церенето, макар и не тук.
Миреле присви устни, но само за миг — после тръсна глава и се извърна, а по бузите й изби руменина. Цялото внимание на Брин сякаш изведнъж бе погълнато от един червенокрил ястреб, кръжащ вляво от тях. Дори един храбър мъж като него можеше да съобрази кога трябва да прояви дискретност. Свил криле, ястребът внезапно се спусна към невидима плячка някъде зад пояса съсухрен кожолист. Егвийн се чувстваше точно по същия начин — спускаше се към цели, които не можеше да види, с надеждата, че е избрала най-подходящата, с надеждата, че там, накъдето се спуска, все трябва да има плячка.
— Така или иначе, лорд Брин, смятам, че ще е най-добре да не се срещате повече с Талманес — каза тя. — Със сигурност вече знаете за неговите намерения толкова, колкото ви е нужно. — Светлината дано да дадеше Талманес да не му е казал вече твърде много. Жалко, че не можеше да изпрати Сюан или Леане да го предупредят, но предвид чувствата на Сестрите, това щеше да е все едно да рискува да отиде да се види с Ранд.
Брин сдържано кимна и каза:
— Както заповядате, майко. — В тона му нямаше насмешка — такова нещо той не си позволяваше никога. Очевидно отдавна се беше научил да се сдържа в присъствието на Айез Седай. Сюан го изгледа намръщено. Тя сигурно знаеше на кого точно е верен той. Въпреки цялата си неприязън към него прекарваше твърде много време в компанията му, много повече, отколкото й се налагаше по задължение.