С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Махай се. Боже, как смърдиш! Кога си се къпал за последен път? Избута Лонър и включи на скорост отново. След като тръгнаха, той погледна косо към животното. Лонър бе любвеобилен. Беше изплезил език и дишаше запъхтяно.
— Хиляди пъти съм ти казвал да не ме обичаш, но ти просто не ме слушаш, нали?
Дилън си призна, че му бе приятно да го посрещнат вкъщи след дванадесетдневно отсъствие, макар да бе липсвал само на глупавичкия помияр, който пресичаше пътя пред двутонен пикап. Въпреки всичко беше се привързал към кучето. Оглеждаше се за него, ако не се прокрадваше около фургона и се тревожеше до следващото му появяване.
Почеса животното зад лявото ухо.
— Накъде се бе запътил? Или се прибираше у дома? На среща ли ходи? — Лонър спря да пъхти и го погледна. — О, да? Намери ли нещо? — Кучето изскимтя и Дилън печално добави: — Чувството ми е познато.
С лявата ръка направляваше камиона, а с дясната продължи да потупва кучето. По това време на нощта почти нямаше движение. Шофираше нехайно, съзнанието му не бе заето с пътя.
Беше му липсвала.
Съкрати пътуването с два дни. Не бе нужно да шофира шест часа, за да се прибере още тази нощ. Можеше да го свърши и утре. И откога бе започнал да приема това място — или което и да е друго, за свой дом?
Откакто имаше някой, когото жадува да види.
Страшно се плашеше, толкова много, че почти си бе казал, че ще зареже пикала на ТексТил в Ноксвил и просто ще изчезне отново. Но не беше се борил дълго с решението, преди да го отхвърли.
— Все пак — обърна се той към Лонър, — да избягаш от проблемите е доста страхлив начин да се справиш с тях, нали?
Какво направи пренебрежението му към обществото след смъртта на Дебра? Времето го успокои, давайки му възможност да продължи да живее, когато бе абсолютно индиферентен към живота. След като намери телата, единственият му стимул беше наказанието за Хаскел Сканлън. А после му бе все едно дали ще продължи да живее.
Но нещо го подтикваше към живот. Нещо като компютърен чип, дребно, но активно, загнездено дълбоко в съзнанието му се погрижи да оцелее. Сега вече знаеше защо. ТексТил. Трябваше да построи завода. Усещаше го с всяка фибра на тялото си.
— Е, налага се да го довърша. Необходимо е да докажа на самия себе си, че съм способен да издържа до края. Разбираш ли? — Лонър изскимтя и сложи глава на бедрото му. — Да-а, знам, животът е гаден.
Не желаеше да се сприятелява с кучето, но ето че му присядаше в гърлото, защото глупачето се радваше на завръщането му. Не искаше да се сближава с Грейъм, но момчето бе точно такова, каквото му се искаше да бъде Чарли. Любознателен, умен, възпитан и достатъчно палав, за да не е скучен.
— Как е Грейъм? — попита той Лонър. — Виждал ли си го? Вероятно при следващата командировка ще го помоля да те къпе. — Кучето метна опашката си на другата страна, сякаш не одобряваше идеята. Не си падаше много по хигиената. — Бих могъл да му предложа няколко долара. Момчетата на неговата възраст трябва да спестяват вече.
Преди да замине Джейд му се бе извинила за размотаването на Грейъм по работната площадка. Тя си мислеше, че момчето досажда на Дилън, като му се пречка и задава въпроси. Но в действителност той се чувстваше поласкан, когато Грейъм се влачеше подире му. Понякога въпросите и забележките на детето бяха смешни, друг път — проницателни. Очакваше с нетърпение отново да го види.
Отбягваше да мисли за това през шестчасовото си пътуване, но сега бе на няколко минути от къщи и беше принуден да признае истинската причина за бързането си — гореше от желание да се срещне с Джейд.
Естествено, имаше много за разказване и отчет. Сигурно и тя щеше да обсъди с него какво се е случило на обекта, докато го нямаше.
Но само работата ли бе причината да иска да я види? Молеше се на Бога да е така, защото в противен случай би бил непочтен към Дебра и просто би изглупял. Трябваше да си намери някоя жена, докато отсъстваше от града. Ако бе прекарал поне една вечер с нежна, любвеобилна жена, сега нямаше да е толкова нервен. И нямаше да очаква Джейд с такова нетърпение. Нямаше да е така възбуден само от спомена как е изглеждала, изправена срещу надигащата се буря.
Вкара пикапа по чакълестия път към фургона. Лонър усети къде бяха, изправи се на седалката и се разтресе целият. Дилън се захили, но смехът му секна, като видя светлината от съседния фургон и паркирания джип на Джейд.
— Какво прави тя тук по това време на нощта, дяволите да го вземат?!