Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Импулсите от съветския хидролокатор продължаваха да кънтят през подводницата в допълнение към трясъците. Руснаците ги преследваха, като се отказаха чак след около двадесет и четири часа по неизвестни причини — може би просто на капитана му беше писнало.
Когато най-после „Сийулф“ влезе в закрития сух док, хората можаха да видят повредата. По корпуса й имаше вдлъбнатини и откъснати парчета, сякаш се е натъкнала на дълбочинни заряди. Трюмовете все още бяха пълни с пясък — стотици килограми — въпреки значителните количества, преминали в койките като сиви, зърнести сувенири.
За тази мисия нямаше награди, нито официално признание за срещата на хората със смъртта. Един дневник, направен досущ като ученическа тетрадка, отбелязваше изпитанието само със загадъчна карикатура — спомен за първия и последен скок на жабока Боргард.
Хората на дока, които поправяха „Сийулф“, не разбраха как пясъкът е попаднал в дизеловите двигатели, как е проникнал в маслото и как е износил почти всички лагери. Официалните лица от Вашингтон имаха далеч по-сериозни страхове. След злополуката на „Сийулф“ спътници предоставиха доказателства, че руснаците са открили подслушвателя на кабела в Охотско море. Никой не знаеше как са успели—дали операцията се провали поради падането на подводницата върху кабела, или от къртица в самия екипаж, или, колкото и немислимо да беше, сред няколкото офицери от разузнаването, които знаеха за подслушвателите.
Ясно беше, че трябваше да се установи как руснаците са разкрили една от най-тайните операции на САЩ.
11. ДИАМАНТИТЕ НА КОРОНАТА
Чувството трябва да е било смайване. Рич Хейвър местеше поглед от доклада за последния патрул на „Сийулф“ към другите разузнавателни сводки. Фактите можеха да се подредят само по този начин.
Лесно беше да винят „Сийулф“ и екипажа за провалянето на най-важната разузнавателна операция през последните десет години. Или поне така изглеждаше. В края на краищата „Сийулф“ бе паднала с многотонния си корпус върху съветския кабел. Това трябваше да е прекъснало комуникациите или поне да е предизвикало някакви смущения. Иначе защо ще изпращат руснаците наблюдателен кораб в Охотско море? Как другояче биха могли да открият подслушвателя?
Всъщност руснаците не само намериха подслушвателя. Те дори извадиха и двете големи записващи системи от водата. Не беше възможно да се скрие какво представляват те или кой ги е поставил. Във всяка имаше части с гравирани думи „Собственост на правителството на Съединените щати“.
Хейвър провери и препровери графиците. Нямаше грешка. „Сийулф“ не беше виновна за нищо. Съветският наблюдателен кораб бе тръгнал натам преди „Сийулф“ да стъпи на кабела. Поел беше за камуфлаж към Охотско море по един криволичещ маршрут чак от Балтийско море откъм Атлантическия океан. Но пък нямаше никаква вероятност американското разузнаване да пропусне кораб, тръгнал към мястото на подслушвателя. И в Баренцово, и в Охотско море американците поддържаха непрекъснато разузнаване чрез спътници, наземни подслушвателни станции или, накратко, с всички възможни средства. Следенето беше особено лесно в Охотско море, толкова празно, че всеки влязъл в него кораб биеше на очи. Сега наблюдението се отплащаше с ужасяващо откритие. Търсенето на подслушвателите трябва да е било нарочно. И ако това е така, Хейвър знаеше, че съществува само една очевадна възможност, най-лошата — че „Сийулф“ изобщо не е издала присъствието си. Руснаците сигурно са получили сведения. Изглежда, имаше шпионин.
Това нямаше да се приеме добре във Военноморските сили или в Агенцията за национална сигурност. Хейвър го знаеше, когато включи и възможността за шпионин в списъка с причините за откриването на подслушвателя от 30 януари 1982 г., който по една случайност беше рожденият му ден. Очакваше тревога, но се натъкна на чист скептицизъм. Висшите адмирали решиха, че той пак вижда призраци точно както преди няколко години, когато бе вдигнал тревога за възможен шпионин или пък за изтичане на информация в Атлантическия океан. Сега пък му се привиждаха шпиони в Тихия океан.
Казаното от Хейвър изглеждаше невероятно. Ако имаше право, значи шпионите бяха двама, а не един. Един човек не можеше да отговаря за проблемите и в двата океана. Всеки, запознат с операциите по следене на подводници в Атлантическия океан в края на 70-те години, почти сигурно не можеше да знае нищо за тихоокеанските подслушвателни операции. Освен това подслушването на кабели беше сред най-добре пазените тайни в цялата разузнавателна работа през Студената война. Не, според висшите адмирали Хейвър навярно виждаше призраци в съвпаденията. Според тях руснаците вероятно са открили подслушвателя при технически преглед на кабелите.