Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Два циклона, започнали на стотици мили разстояние, с бушуващи ветрове, наближаваха Охотско море. „Сийулф“ се намираше прекалено дълбоко под водата, за да вдигне антена, и екипажът не знаеше, че ефирът е залят с предупреждения за циклона, движещ се към Курилските острови. Хората не бяха чули съобщенията от командните центрове за ветровете със скорост 55 възла и вълните, скачащи към небето. Не знаеха за предупреждението, че двата циклона са се слели в смъртоносен тайфун.
Няколко дни след първите предупреждения блъскащият вятър, шибащите като куршуми дъждове и огромните вълни се съчетаха, за да излеят гнева си и под повърхността с удари, от които „Сийулф“ започна да се тресе. Отначало хората смятаха, че ще се справят лесно с тази буря. За разлика от моряците на кораби подводничарите се боят от откриване, дълбочинни заряди и торпеда, но обикновено бурите не са страшни за тях. Слизай надълбоко. Това е стандартната процедура. От самото начало на подводничарите им втълпяват, че небесата може да се разтварят колкото си искат, ветровете могат да духат и застрашават всеки един на повърхността, но надолу, където властват тъмнина и спокойствие, е царството на подводниците.
Разбира се, сто и двадесет и двата метра вода над тях, макар и плитка според подводничарските стандарти, трябваше да са достатъчни, за да укротят всички бури. Но този тайфун люлееше дори дълбочините. А „Сийулф“ не можеше да слезе по-надолу. Трябваше да изчака на дъното.
Подводницата започна да се клати странично. Трима водолази се намираха отвън и започнаха да се мятат натам-насам. Останалите от екипажа, макар и в по-голяма безопасност вътре, се преструваха, че са спокойни. Разминавайки се в тесните, претъпкани коридори на „Сийулф“, коментираха бурята, сякаш ставаше дума за времето у дома. Но теченията, удрящи „Сийулф“ през двадесет-тридесет секунди, бяха толкова силни, че плазовете се отделяха от дъното. Отначало подводницата се поклащаше само няколко градуса, после — повече. Предметите вътре в нея започнаха да падат — никой в легналата на дъното подводница не беше се замислял да ги закрепва като за вълнение. Сред жертвите бе и Боргард, който падна от високата си стойка в торпедното помещение и се разби на пода с резониращ трясък. Потресаваща смърт, удар върху всички торпедисти, които видяха другаря си, своя талисман и любима порцеланова жаба за миг да изчезва от редовете им.
Отвън водолазите губеха в борбата си с теченията. Единият, всмукан към разлюляната подводница, се озова под един от плазовете. Миг по-късно нещо го дръпна. Друг водолаз? Тласък на течението? В мига, в който щеше да бъде затиснат, човекът бе избутан встрани.
Най-после водолазите успяха да се вмъкнат в нестабилната подводница. Тиърнън чакаше точно това. Даде сигнал за край на операцията. Искаше подводницата да се намира в дълбоки води. Искаше да се измъкне от Охотско море.
Но Охотско море не се предаваше. Буда, специалист по реакторите, спечелил си този прякор заради размерите си и независимо от гъстата туфа черна коса, първи даде сигнал за тревога. Стоял беше до манометъра на един от топлообменниците, вкарващи охладената вода, преди да я пуснат в ядрения реактор на подводницата. Температурата се намираше далеч от необходимите нива. Нещо задръстваше системата.
Проверявайки крановете и местейки оборудването, Буда се разкрещя:
— Исусе Христе, тука има пясък!
Атомите, хората, които управляваха реактора, дотичаха, последвани от Деър и Тиърнън. Стояха загледани в купчина пясък. Дюзите на „Сийулф“ засмукваха тиня, сол, морска вода и всичко от дъното в охладителната система. Бурята започна да добива нови, ужасни измерения, когато разбраха, че реакторът може да се изключи сам. „Сийулф“ рискуваше да остане без захранване.
Екипажът започна да проверява всички други точки, в които подводницата поемаше вода отвън, прокарваше я вътре и я изпускаше отново навън. Пясък, малки животни, охлюви, корали и морски създания бяха влезли в генераторите, в основните двигатели, в турбините и в още половин дузина жизненоважни точки на борда.
Навсякъде из подводницата лежаха купчини от мократа, отчасти жива маса. Никой не знаеше каква тежест са поели, докато всмукваха тази мокра маса от морското дъно. По-лошото беше, че пясъкът влизаше, защото клапаните за поемане на морска вода, които трябваше да се намират на няколко метра от морското дъно, лежаха върху него. Всеки път, когато бурята разклащаше „Сийулф“, върху плазовете се натрупваше още пясък. Теченията караха подводницата да се заравя сама. По някакъв начин инженерите, проектирали тези крака като обезопасителни устройства, бяха забравили свойствата на теченията, за които децата научават изправени във водата на плажа. Плазовете на „Сийулф“ бяха почти изцяло заровени. Тя бе заседнала.