Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Рейгън определено не беше имал това предвид с въпроса си към Рич Хейвър откъде ВМС намира „тези хора“, тези супергерои на Студената война. Въпреки че като се замисли човек, отговорът на Хейвър изглеждаше доста обтекаем. В края на краищата те бяха „просто американци“.
Намирането на хора за тези подводници никога не беше лесно. Службите за вербуване на хора на ВМС се кълчеха по най-странни начини, за да запазят тайната си и в същото време да намерят онези, които нямат нищо против да нарушават съветските морски граници, за да подслушват кабели. Или, по думите на един млад подводничар, процесът по наемане на доброволци приличаше по-скоро на разпит. Мъже в цивилни костюми отвеждаха потенциалните кандидати в задимени стаи и започваха с въпросите: Използвал ли си наркотици? Имал ли си неприятности със закона? Въпросите биваха подлютявани с обещания, че правителството има начини да научи всяка мръсна подробност.
— Дори ако някога си онанирал зад плевнята, ще го разберем — казали на едно от хлапетата.
„Парч“ не беше единствената с тези проблеми и употребата на наркотици тревожеше служителите от разузнаването. Екипажът на „Сийулф“ се разпадаше под тежестта на все по-големите разочарования от службата на строшената и прокълната подводница. Напрежението караше някои от екипажа й да потъват в мъглата на марихуаната. Отделни хора дори открито обявяваха, че използват наркотици само за да се махнат от „Сийулф“. Друг проблем бяха и каубоите от „Сийулф“, които се готвеха за деня, в който ще се изправят сами срещу комунизма, барикадирани някъде по планинските върхове. Те бяха започнали да ходят в тинестите блата до базата, за да се упражняват с щурмово оръжие, като прострелваха консервени кутии и един камион. Един от тях беше стрелял в телевизора си. Останалите от екипажа със злобни гримаси, потни и изтощени, гледаха изпод вежди наркоманите и фанатизираните стрелци.
Това напрежение продължи и когато най-после „Сийулф“ се отправи към Охотско море. Майкъл К. Тиърнън вече беше прекарал три години като командир, зает с ремонти и изпитания. За първи път щеше да командва подводницата в реална операция. Екипажът, сравнил някога предшественика му Чарлс Р. Маквийн с капитан Джеймс Т. Кърк от сериала „Старшип“, даде на Тиърнън прякора Смотаняка. Хората бяха се опитали да го заведат в „Коня и кравата“, за да се поотпусне, но това не помогна.
Всъщност Тиърнън беше малко по-популярен от новия си заместник Дж. Аштън Деър, когото хората наричаха Джаштън. Ако смятаха Тиърнън за надменен, то Джаштън направо ги дразнеше. Баща му беше адмирал и на хората им се струваше, че няма да позволи някой да забрави това. По-лошото беше, че Джаштън замени любимеца им Робърт С. Холбрук — офицер, който можеше да смъмри човек сутринта и да спечели обичта му по-късно същата вечер, като го заведе да ударят по някоя бира. Холбрук беше и талисманът на екипажа. Вече бе оцелявал при пропадане под наклон от 85 градуса на дизеловата подводница „Чопър“ (SS-342), спасена само защото един от срочнослужещите се досетил да я включи на заден, с което я върнал до повърхността. Оттогава Холбрук винаги носеше месингова тока на колана си, украсена с образа на „Чопър“, убеден, че тя го прави непотопяем. Убедил беше в това и хората си.
Според тях Деър нямаше у себе си нито харизматичното, нито чара да изкупи вината си. Той беше любимият им прицел за борба със скуката. При едно от изпитанията откраднаха дюшека на Деър и го изхвърлиха от подводницата през отвора за боклука. Заместник-командирът някак си не оцени шегата.
Всъщност на тази подводница, чийто екипаж смяташе, че отива в съветските води в машина, подобна на парния локомотив, хуморът беше доста напрегнат. Когато по палубата на „Сийулф“ започна да се образува лед, бойният дух на хората спадна до рекордно ниво.
Нещата се влошиха още повече, когато стигнаха на позиция. Тиърнън заповяда на екипажа да разположи подводницата до съветския кабел. По план трябваше да седят на дъното, опрени на подобните на ски крака, които хората наричаха шейни. Шейните бяха родени от въображението и технологиите — обезопасителни устройства, проектирани след първата ужасна буря, която беше откъснала „Халибът“ от котвите. Но сега, когато „Сийулф“ опита да стъпи с тях на дъното, падна здравата точно върху съветския кабел.
Напълно вероятно беше падането да е прекъснало съветските комуникации или да е предизвикало залп от смущения по линията, така че руснаците да изпратят кораби, които да бълват хидроакустични сигнали, или пък ремонтни екипи за проверка. Но нямаше признаци на тревога у руснаците. Когато свършиха операцията по поставяне на подслушвателя, Тиърнън реши да изпълни и една второстепенна операция. „Сийулф“ щеше да влезе още по-навътре в Охотско море, за да търси още парчета от съветски ракети. Но точно когато изглеждаше, че американците са минали метър след грешката си, ги засипаха удари — но не от руснаците, а от самото море.