Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Малко хора във ВМС видяха доклада на Хейвър и дори те не обърнаха голямо внимание на предупрежденията му. По това време Съединените щати се изправяха пред най-непосредствена и осезаема заплаха. Руснаците, изглежда, готвеха нова голяма промяна в стратегията си с ракетните подводници, още по-опасна от връщането назад към бастионите в Баренцово море в края на 70-те години. Сега държаха някои от ракетните си подводници още по-близо до своите брегове, в „дълбоки бастиони“ като Бяло море и в някога почти пустото Охотско море, а други криеха под непроходимия арктически лед.
Хейвър и още някои будни млади аналитици смятаха, че руснаците се опитват преди всичко да опазят ракетните си подводници от нападение в ранните фази на войната, и началните сведения от подслушването на кабела в Баренцово море, изглежда, потвърждаваха тази идея. Но ако искаха, руснаците можеха да използват прикритието на арктическия лед за първа атака и тогава Съединените щати щяха да имат още по-малко време за реагиране. Ракета, изстреляна от подводница клас „Делта“ от съветски бастион в Баренцово море, можеше за по-малко от тридесет минути да измине разстоянието от 3500 морски мили до Вашингтон. Но ракета от северните краища на залива Бафин, който се намира над Канада, можеше да намали това време до по-малко от двадесет минути.33
Разбира се, преминаването на руснаците към Арктика представляваше брилянтен ход. В края на краищата и двете страни знаеха, че най-краткото разстояние между Съединените щати и Съветския съюз е през върха на света. И двете страни вече бяха насочили огромните си арсенали от наземно базирани ракети за полет през Северния полюс. Но въпреки че изследваха от десетилетия Арктика с подводници, нито Съединените щати, нито Съветският съюз можеха да разработят технология за ефективни бойни действия в екзотичната арктическа среда.
Освен това Арктика е едно от местата в света, където жертвата има очевидно предимство над ловеца и където би било изключително трудно за американските сили да намерят съветските ракетни подводници и да ги унищожат. Първо, на хиляди мили се простираха плитки, пълни с лед морета, в които руснаците можеха да пръснат подводниците си. Дори най-масивните подводници можеха да изчезнат в тези плитчини, да се носят безшумно с леда и да следват теченията. А по плиткия маршрут през Карско море, моретата Лаптев и Бофорт откъм Северна Америка една съветска подводница можеше да се озове сред айсбергите на залива Бафин над Канада, фиордите по западния бряг на Гренландия или дори сред каналите, които достигат до Хъдсъновия залив в Канада.
Подводница, която се крие и е неподвижна, би била почти безшумна, докато всяка търсеща я многоцелева подводница би се превърнала в най-шумната и най-подходяща цел наоколо. Американските учени от години опитваха, но с ограничен успех, да разработят хидролокатор, който би могъл да компенсира условията в тези крайни ледникови води, където се съчетаваха температурните и солени слоеве, ревът на почти непрекъснатите бури, ледът, скърцащ върху друг лед, и лаят на тюлените и моржовете, което правеше почти невъзможно проследяването на други подводници.
Не е чудно, че когато съветски ракетоносни подводници започнаха да се пъхат под Арктика, един тревожен сигнал премина от ВМС през Пентагона и стигна до Овалния кабинет. Ставаше дума не за друго, а за окончателното ядрено превъзходство. И този път американското правителство трябваше да знае: дали това беше просто нов отбранителен ход, съветски финт в играта на възпиране? Или пък руснаците заемаха позиции за нов първи удар? Дали съветските ръководители бяха така безумни и злобни, както твърдяха президентът Роналд Рейгън и неговите поддръжници? Или пък може би се страхуваха, че Рейгън е точно толкова враждебен, колкото са и думите му?
Тези страхове се засилваха от факта, че Съветският съюз изграждаше ракетоносни подводници от ново, мощно поколение — тайфуните. Първата вече преминаваше изпитания в открито море и спътниците бяха забелязали поне още три, изграждани в корабостроителница 402 в Северодвинск. Това бяха ядрени чудовища, тумбести, прилични на луковици, и определено най-големите подводни съдове, изграждани от някоя държава — почти два пъти по-големи от ракетоносните „Трайдънт“, които Съединените щати бяха пуснали в действие в края на 1981 г. Докато и двете подводници бяха дълги почти колкото две футболни игрища, „Тайфуните“ надвишаваха „Трайдънт“ почти два пъти на дебелина.
33
Военноморското разузнаване откри, че руснаците, изглежда, експериментират с идеята да крият ракетните си подводници под леда през 1979 г. Пробивът настъпи през лятото на 1981 г., когато капитан Леонид Куверски закара ядрената си подводница клас „Делта“ в пустия Арктически океан, за да опита да изплава през леда и да изчисли възможна траектория за шестнадесетте си балистични ракети. Куверски успя напук на всички очаквания. За своята инициатива и смелост получи званието „Герой на Съветския съюз“, най-високата почест на страната. Куп ордени и медали се изсипаха върху екипажа. Учените и оръжейните специалисти, пътували с него, получиха различни държавни награди на церемония, проведена през октомври.