Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
По-късно един адмирал довери на Лайън, че ВМС никога не биха построили експериментална арктическа подводница, защото това би показало на руснаците, че американските Военноморски сили още не могат да воюват под леда. Освен това планът за разработване на арктическа подводница би попречил на друго предложение пред Конгреса: ВМС искаха средства за построяване на нов клас суперподводници, които според тях можеха да правят почти всичко. Някои във ВМС го наричаха „Тлъстия Албърт“. Всъщност това беше спорният клас многоцелеви подводници „Сийулф“ SSN-21, които трябваше да дойдат след подводниците от клас „Лос Анджелос“, заменили „Стърджън“.
Военноморското разузнаване също хареса идеята за нов клас подводници. Офицерите от разузнаването смятаха, че всяка нова технология щеше да изправи руснаците пред нов проблем за решаване, ново отклоняване на вниманието. Освен това офицерите бяха на мнение, че като обявят изграждането на нови и по-добри подводници, Съединените щати ще изпратят послание, че Съветският съюз никога няма да има предимство, каквото и да прави.
Всички тези разговори за нови операции под леда и за нови подводни: ги помагаха да се отклони вниманието от връщането на „Парч“ в Баренцово море. Това плаване тревожеше планировчиците на операции повече, отколкото ги притесняваше връщането в Охотско море. Кабелът в Баренцово море пренасяше най-важна информация и дори руснаците да бяха намерили подслушвателя случайно, би трябвало поне от благоразумие да наблюдават Баренцово море по-строго, особено ако подозираха за друг подслушвател. Непрекъснатото наблюдение на района на подслушвателя не бе показало нищо необичайно, но липсваше пълна сигурност. Охотско море беше пусто и всяка активност щеше да се забележи. Но във водите на Баренцово море кипеше такава дейност, че търсенето на подслушвателя от руснаците би било скрито от обичайния трафик.
Имаше и друга възможност, макар повечето от служителите във Военноморското разузнаване да я смятаха за малко вероятна — Хейвър да е прав и наистина да има шпионин. В такъв случай руснаците може би щяха внимателно да следят „Парч“. Може би дори знаеха, че подводницата е влизала в Баренцово море през Арктика.
Но какво щеше да стане, ако „Парч“ замине по друг маршрут, много по-различен, който би объркал всички опити за наблюдение? На екипажа казаха, че „Парч“ ще тръгне по-рано от обичайното, през април вместо в края на лятото, и че ще плава на юг, на мисия за проверка на издръжливостта, през екватора и още по-далеч на юг от Арктика и от Съветския съюз. Щеше да мине край тихоокеанския бряг на САЩ, край Централна Америка и надолу край Южна Америка до нос Хорн.
Онова, което не казаха, беше, че в края на краищата подводницата щеше да завие около нос Хорн и да се насочи на север през Атлантическия океан към Баренцово море. Щеше също така да заобиколи отдалеч Фолклендските острови, където Великобритания воюваше с Аржентина. Това беше най-заобиколният маршрут, който можеше да се измисли освен пътуване през Антарктика. Този финт представляваше майсторско отклоняване на вниманието и щеше да позволи на „Парч“ да избегне тежките ледове, които би срещнала толкова рано през годината. Тя трябваше да измине над 15 000 морски мили в двете посоки, като това двупосочно пътуване означаваше, че мисията ще продължи почти пет месеца. Плаването трябваше да премине изцяло под вода.
— Искат да видят колко можем да издържим — започнаха да си казват хората, като повтаряха собствената си версия за отклоняване на вниманието. — Ще поставяме рекорд.
Докато зареждаха „Парч“ за евентуалните 150 дни в морето, на борда качиха толкова много консерви, че трябваше да покрият една тоалетна с дъска, за да я превърнат в килер. След като това помещение се напълни до тавана, коридорът на горното ниво бе натъпкан с толкова храна, че стана напълно непроходим. Всеки, който искаше да стигне до склада, трябваше да мине през капитанската каюта, през неговата баня и банята на заместника му и да излезе през каютата на заместника, за да поеме надясно по първата свободна пътека.
При това пътуване на руля стоеше капитан трети ранг Питър Дж. Греф. Баща на шест деца, той трепереше над екипажа си и хората знаеха това. Ако не се намираше в бойната рубка, вероятно играеше карти в склада, яздеше колелото за упражнения, което беше сложил в машинното отделение, или седеше с някой от старшините. За него рангът нямаше значение, а само „Парч“. Смяташе, че всяка минута на борда е най-висшият миг в кариерата му. Веднъж каза на един от хората, че онова, което ще става после, „няма значение, защото е лесно“.