Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Отсек след отсек хората започнаха да нервничат. Помощниците при машините знаеха, че ако парогенераторът спре, ще им трябва една седмица, преди да го пуснат, ако изобщо успеят. Атомите се притесняваха, че с този пясък реакторът може и да се самоизключи. „Сийулф“ не беше достатъчно силна за такова изпитание.
Изглежда, никой не беше имунизиран срещу растящото напрежение. Един електротехник загуби контрол и започна да крещи, да хленчи и плаче. Заповядаха на лекаря да му даде приспивателно и да го прати в койката му. Други имаха смразяващи видения за празни надгробни надписи: „Този моряк лежи някъде, заминал за нещо неизвестно къде и загинал неизвестно как в несъществуваща война.“
„Сийулф“ остана заровена почти два дни, докато старшините, старите печени старшини, прекарали по двадесет години в подводниците, обединиха силите си с младите офицери. С одобрението на Тиърнън предприемаха всякакви опити. Първо опитаха да засилят двигателите на „Сийулф“, за да видят дали ще могат да я вдигнат. Не успяха. След това пробваха контролирани аварийни удари, надявайки се, че внезапната загуба на тежест ще ги измъкне от пясъка. Опасно беше — „Сийулф“ можеше да се освободи, но и да изплава като тапа на повърхността, което означаваше откриване, а то щеше да значи бой. „Сийулф“ не разполагаше с много средства за отбрана. Повечето от торпедните й тръби се използваха като складове за картофи. На борда имаше няколко торпеда, но наскоро проведените изпитния показваха, че са негодни. „Сийулф“ беше най-шумната подводница и всеки път, когато изстрелваше учебно торпедо, неговите хидролокаторни насочващи системи го обръщаха и го запращаха срещу подводницата.
Единственият й шанс беше да остане скрита, докато се освободи. Внимателно екипажът започна да продухва баластната вода, бавно, спокойно, леко, първо от носа, след това от кърмата. Нищо. Някой нареди напрегнато да опитат отново. Още малко вода, този път със спуснати котви, за да не излязат случайно на повърхността. Отново нищо.
Опитаха пак и този път подводницата, изглежда, мръдна малко, съвсем леко. Като да опитваш да извадиш пикап от коловоз, като го блъскаш напред-назад с надеждата, че рано или късно ще можеш да го избуташ. Но тъй като в системата продължаваше да влиза пясък, хората бързаха: ще се измъкнат ли, преди системите да блокират? Из цялата подводница се опитваха да продухват пясъка, но подводницата поемаше повече, отколкото те можеха да изхвърлят. Една от важните системи на реактора вече работеше под 50% ефективност, стигаше може би до 35%.
Някой измисли да откачат котвите, които стабилизираха стъпилата на плазовете подводница. Котвите можеше и да предпазваха подводницата да не излезе на повърхността, но точно сега двете бетонни подобни на гъби тежести я притискаха надолу. Дадена беше заповед за отрязването им.
„Сийулф“ започна да се издига. Надуха главните двигатели докрай, докато звукът, подобен на този от свредел, се разнесе по цялата подводница. След това се появи някакво драскане, по-скоро писък, толкова силен, че някои от хората се чудеха дали няма да останат завинаги с увреден слух.
Плазовете останаха частично заровени. Гондолата под корема на „Сийулф“, огромната „мида“, изградена да поема парчетата от ракети, бе частично откъсната. Но „Сийулф“ се освободи.
Куцукайки към дома, тя вдигаше опасно силен шум, повече от всеки друг път. Нещо отдолу висеше — парче от плазовете или гондолата. Каквото и да е, то вдигаше голям шум, докато „Сийулф“ бавно се насочваше към Курилските острови и открития океан. Частите на важни системи, износени от пясъка, също стържеха и, изглежда, щяха да откажат всеки момент.
След това я засякоха някъде в Тихия океан, не много далече от Охотско море. Един съветски кораб, вероятно траулер, започна да изпраща сигнали от хидролокатора си. Нямаше как да му избягат — подводницата беше прекалено наранена, — нито пък да се скрият, защото нещото, което мъкнеше, дрънкаше по тялото й дори и когато заставаше неподвижно. Всяка скорост над 6 възла предизвикваше какофония, като от полудели барабанисти.