Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Като поведе екипажа си на „Одисея 82“, някои от хората се радваха на специалния си статус на величия. Други просто се радваха на всичко. „Животното“ беше на борда, наречен така, защото обичаше да чупи собствения си рекорд за рядко къпане и радваше или измъчваше приятелите си със състезанията по „смръдня“. Присъстваше и „Панаирджийската кола“, който доби прякора си от навика да ходи из подводницата и да се блъска в стените с думите: „Вижте ме, аз съм панаирджийска кола.“ Имаше и един старшина помощник-щурман, когото наричаха „Голямата птица“. Той тежеше над 135 килограма и не можеше да мине през никой от люковете на борда, без някой да викне: „Отворено, затворено.“
Що се отнася до екипажа, най-доброто развлечение идваше от един от най-младите офицери, лейтенант Тимоти Р. Фейн. Хората го смятаха за „парцал“ като самите тях. Носеше брадичка и споделяше презрението им към офицерските маниери. Хората насочваха най-смелите си майтапи точно към добряка Фейн. Любимото им занимание беше да го лепят — хващаха го и го правеха на мумия със зелената като листа на дърво лента, предпочитана на подводниците, защото издържаше на морските налягания. Разработена да покрива малки пукнатини в оборудването, на „Парч“ тя се използваше предимно за завързване на Фейн. По време на това пътуване щяха да го оставят на масата в склада като сюрприз за Греф, както и опакован по подобен начин, но в тунела към реакторното отделение, за да изненадат офицера, който отговаряше за двигателя.
Заместник-командирът Тимъти В. Оливър не понасяше чак толкова дивотиите на екипажа, особено след като вратата на каютата му се озова по някакъв начин под двигателите, а след това в „избата“, едно пространство в трюма, или пък в други скривалища из подводницата.
— Никакви филми тази вечер! — крещеше Оливър. Според всички го правеше, без да подозира, точно както Джон Кагни в ролята на печения капитан от снабдителния кораб във филма „Мистър Робъртс“.
„Парч“ може и да беше тръгнала към мисия, по-дръзка от описаните две години по-късно в трилъра „Преследването на Червения октомври“, но екипажът й определено си падаше по комедийния жанр.
Имаше само един момент, когато всеки на борда със сигурност знаеше поста си, и това бе при пресичането на екватора. При церемонията, изпълнявана многократно на подводниците, пресичащите екватора за първи път биваха посвещавани и унижавани, да отдават почит на Цар Нептун. Насилваха ги да ядат нещо гадно от шкембето на царя или по-точно от шкембето на някой от по-старите си колеги.
Но когато „Парч“ най-после влезе в Баренцево море, нямаше такива празненства. Този път нейните водолази щяха да поставят нов вид подслушвател. Скобите бяха изчезнали. Вместо това този подслушвател трябваше да се откачи и остане на морското дъно, ако руснаците опитат да вдигнат кабела по някаква причина.
Откакто руснаците намериха подслушвателя в Охотско море, бяха променени и други процедури. След като водолазите от „Парч“ поставиха подслушвателя и шпионите го слушаха около седмица, подводницата се отправи към относително по-безопасни води и се върна чак след седмица, за да провери отново кабела. Изглеждаше, че Греф дава възможност на записващата апаратура да събере повече данни за кратък преглед. По-вероятната алтернатива е, че се е върнал, за да монтира второ записващо устройство или да постави нов подслушвател на друго място. Така беше и в Охотско море. Имаше нужда от допълнителна възможност за дълъг запис, тъй като „Парч“ трябваше да влезе в ремонт и нямаше да се върне в Баренцево море цели две години.
Най-после „Парч“ се върна у дома след 137 дни в морето. За тази „операция по издръжливост“ тя спечели нова похвала от президента, продължавайки традицията си при всяко плаване до Баренцово море. Тази похвала, четвъртата за четири години, носеше подписа на Рейгън, който изпрати на Греф и кутия пури. Удостоверението съдържаше стандартните фрази за „изключителен героизъм“, но след това добавяше също, че „Парч“ е „поставила нов стандарт за издръжливост и превъзходство в подводните операции“. Президентът беше обезсмъртил прикритието на Военноморските сили.
След като „Парч“ трябваше да претърпи цялостен ремонт през 1983 г., нямаше друга подводница, на която да се доверят да обслужва подслушвателя в Баренцево море. „Сийулф“ се намираше в корабостроителницата, за да се възстанови от повредите от бурята, но песента й определено беше изпята. Военноморското разузнаване не си представяше разтропаната „Сийулф“ в Баренцево море, а след като руснаците откриха подслушвателя в Охотско море, всички мисии за подслушване там спряха. Когато най-после „Сийулф“ излезе от корабостроителницата, я използваха предимно да издирва парчета от изпитателни ракети и други съветски неща в открития океан.35 Освен това ВМС изготвяха планове да превърнат „Ричард Б. Ръсел“ (SSN-687) в своята четвърта и най-нова подводница за специални операции.
35
Сега ВМС бяха променили и двете най-нови миниподводници „Търтъл“ и „Сий клиф“ за много по-големи дълбочини от първоначалните им 1980 метра. Освен другите им задачи, те трябваше да помагат при изваждането на намерените от „Сийулф“ парчета от ракети, които радари на ВВС или ВМС бяха проследили точно в океана. „Търтъл“ бе преустроена през 1979 г. да слиза на 3000 метра. „Сий клиф“ получи титанова сфера в началото на 1980 г., с която можеше да достига шест километра и така стана първият плавателен съд на ВМС след подводниците „Трайдънт I“, достигнал такава дълбочина, както беше предвиждал Джон Крейвън в мечтите си през 60-те години за флот от дълбоководни съдове за издирвания. И все пак за разлика от предвижданите от Крейвън дълбоководни съдове тези трябваше да се возят на кораби до местата за гмуркане.