Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Уайнбъргър и Уоткинс започнаха съвещанието, като очертаха основата на разузнавателните операции, които се провеждат от обикновените многоцелеви подводници. След това се намеси Бътс, за да запознае Рейгън със „Сийулф“, „Парч“ и подслушването на кабелите. Представи се с драматично видеошоу и диапозитиви, за които Леман му беше казал, че ще се харесат на Рейгън.
Твърди се, че президентът бил опиянен. Накрая се навел напред и попитал своя вицепрезидент, бивш директор на ЦРУ:
— Ти имал ли си нещо общо с това, Джордж?
Буш отговорил, че някои от тези програми се изпълнявали по време на престоя му в ЦРУ.
След това напред пристъпи Рич Хейвър и точно както с Картър, започна да описва как военноморското разузнаване използва информацията, събирана от шпионските подводници. Хейвър също имаше диапозитиви, но Рейгън вече го сърбеше за отговори. Искаше да разбере дали според Хейвър руснаците ще имат по-малко желание да започнат ядрена война сега, когато насреща им, в Белия дом, стои той с твърдата си линия. Зададе и някои от същите въпроси, с които се бореха аналитиците: Как руснаците планират ядрената война? Как се обучават за нея? Как възнамеряват да я водят? Дали една военноморска война би се водила с ядрени оръжия от самото начало, като руснаците използват ракети „Круз“ срещу самолетоносачите? И в този случай може ли войната да се ограничи в морето, преди някой да изстреля стратегически балистични ракети срещу Съединените щати?
Хейвър успя да въвлече президента в диалог. В сесия с въпроси и отговори, продължила почти 15 минути, като Буш и Уоткинс също се включваха, Хейвър обясни конвенционалния възглед за войната в открито море и старата презумпция, че вероятно Съветският съюз ще използва тактически ядрени оръжия с близък обсег още от самото начало. Добави, че е вероятно подобен ход да предизвика по-обширна ядрена война.
След това поднесе някои изводи, до които бяха стигнали аналитиците в неговия екип — че, изглежда, руснаците се отказват от конвенционалната си стратегия и ангажират основното количество кораби, многоцелеви подводници и самолети за отбраната на ракетоносните си подводници в безопасни бастиони близо до дома.
На тази база Хейвър продължи да оскубва агресивния план на Леман за конфронтация с тези сили в съветски води. Когато Рейгън му се стори задоволен, Хейвър заприготвя диапроектора, а през това време Уайнбъргър се намеси с внимателно обяснение за ролята на президента в този процес и как той трябва предварително да подписва всички по-поверителни шпионски операции. Искаше да е сигурен, че Рейгън разбира какво се изисква от него.
Не трябваше да се притеснява. Рейгън вече беше се пристрастил. Никой не му беше разказвал такива неща, когато беше обикновен губернатор на Калифорния, домът на най-важните шпионски подводници в страната. Във Вашингтон беше дошъл с представата за Военноморските сили, изградена от равни части факти и митове от Втората световна война, с виденията за героични мъже, изправени срещу японските кораби, които с торпедата си потопяват врага и убягват на дълбочинните заряди по пътя си. Този облик беше скъп на Рейгън и той обичаше да разказва как е играл капитан на подводница във филма от 1958 г. „Адските мъже от ВМС“.
Рейгън и този път поднесе любимата си версия за онези славни дни, според която той повтарял като ехо командите, нашепвани му от офицер от ВМС, и повел пред включените камери подводницата от Сан Диего напред към тихоокеанския залез.
Докато Буш и Бейкър опитваха да навият Рейгън, той продължаваше да разправя за изживяванията си при снимането на филма и за възхищението си от подводничарите, с които се беше срещнал там. Този брифинг продължаваше вече 45 минути, над два пъти повече от предвиденото. Рейгън обаче не бързаше. Обръщайки се към Хейвър, президентът попита:
— Откъде намирате такива хора?
— Сър, те са просто американци — отговори Хейвър с най-добрия си тон в стил „за пред камерата“.
След тези думи Рейгън най-после млъкна. Ясно беше, че иска Хейвър да продължи да разгадава стратегията на руснаците и че е дал мълчаливото си одобрение за следващия кръг от подводни шпионски операции.
Всичко това стана в момент, когато „Сийулф“ отново беше готова да отплава. За първи път ВМС можеха едновременно да изпратят две подводници за специални проекти в различни посоки и различни морета.
Но преди „Парч“ да отплава през 1981 г., капитан трети ранг Питър Джон Грейф, новият й командир, разпореди един рутинен преглед за наркотици. Изобщо не беше очаквал да открие употреба на марихуана сред петнадесет процента от екипажа — двадесет и двама души, включително трима офицери. Нямаше какво да се говори. Те изхвръкнаха от подводницата и бързо пратиха заместници.