Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Напълни една бутилка с бордо от голямата бъчва в мазето и я сложи на масата; досега не съм виждал войник, който би отказал да пийне.
Той прехвърли колана на меча през главата си.
— Един час, дори половин ще ни бъде от полза.
— При това положение сега не можете да тръгнете на изток.
— Ще се опитаме да го направим след няколко дни. Ще се отправим към овчарската колиба на хълмовете зад Летоулм. Мисля, че така ще се отдалечим достатъчно.
И двамата знаеха, че Летоулм е още по-далече от морския бряг, но нито единият, нито другият спомена за това пред Елизабет.
— Ще приготвя храната — предложи младата жена, усетила, че мъжете се разбират без думи.
И двамата очевидно се въздържаха да проявят чувствата си и това й се струваше необичайно след непринуденото им държание, на което бе станала свидетел през последните дни.
— Ще вземем само малко храна — каза Джони. — Трябва да оставим тук товарните коне. Горе, на високото, пашата е ограничена.
— Мога да ви донеса още продукти утре или дори тази нощ — предложи Полуорт, докато двамата с Джони оседлаваха конете.
— Не, може да те проследят. Щом патрулният отряд претърсва гората и идва насам, сигурно знае, че това са земи на Кари. В такъв случай, предлагам да не променяш навиците си, за да не предизвикаш подозрението им. Взимаме достатъчно храна за няколко дни, а след това ще се отправим към крайбрежието.
— Мога да отида да потърся Манроу и Адам и да се върнем с достатъчно голяма група мъже, за да те придружим до Маргат Коув.
— Не мога да рискувам да започна битка, докато съм с Елизабет. Как бих могъл да я предпазя в подобен случай? Няма да има място, където да е в безопасност по време на спречкването.
— А тя не може да язди и достатъчно бързо, за да изпреварите драгуните от Единбург.
Джони кимна.
— Ако не бях с нея, щях да се отправя направо към крайбрежието. Чистокръвният ми жребец може да надбяга който и да е кон в Шотландия, но Елизабет не може да язди бързо. Драгуните щяха да ни настигнат още край Коулстрийм. Но въпреки всичко ще се доберем до кораба — добави той. — Пътуването ни просто ще стане на етапи.
Късно следобед стигнаха до овчарската колиба в подножието на планинските възвишения край Чивиътс. Натрупаният сняг на тази по-голяма надморска височина правеше придвижването на конете по-несигурно и опасно. Веднага след като помогна на Елизабет да влезе в грубата каменна постройка, Джони се залови да пали огъня. И двамата бяха премръзнали. Температурата беше палнала с изкачването им нагоре, леденият вятър се беше усилил и разнасяше снежни облаци из въздуха.
Джони прибра вътре конете, за да ги предпази от вятъра. Не можеха да оставят острият зимен студ да погуби животните. И докато младата жена се опитваше да спре да трепери, въртейки се бавно пред огъня, Джони разтвори оскъдния им багаж.
— Няма да стоим дълго тук — заяви той, докато поставяше торбата с храната върху груба дървена маса. — Не повече от ден-два. Защо не седнеш на този стол? — той извали малко трикрако столче изпод масата и го доближи до огъня.
— Колко е пътят до Маргат Коув? — попита Елизабет, докато сядаше с усмивка, изразяваща благодарност за любезността му.
— Оттук са сигурно двайсет мили — отвърна той, намалил леко цифрата, за да не сломи оптимизма й.
— Няма ли да е по-добре да пътуваме нощем?
Джони кимна и клекна до нея, за да постопли ръцете си на огъня.
— Така рискът е по-малък — той се вторачи за миг в пламъците. — Ако обаче срещнем патрулна група, ще предизвикаме у тях по-големи подозрения.
— Можем да изминем двайсетте мили за пет часа дори с моята скорост на костенурка.
Джони знаеше добре, че милите не са двайсет, а двайсет и пет. И освен това щяха да изминат първите няколко много бавно заради снега.
— Възможно е — излъга той.
След това рязко се изправи, разяждан от безсилието си. Беше свикнал да води изпълнен с опасности живот, но не можеше да се примири с непрекъснатите ограничения, налагани от бременността на Елизабет.
— Ще се опитам да намеря още малко дърва за през нощта — каза внезапно той. — Ако огладнееш, преди да се върна, най-отгоре в торбата има баница с месо — добави той и доближи масата към огъня.
— Чувствам се като ужасно бреме. — Въздишката й се заизвива във вид на бяла пара в ледения въздух. — Сега откривам колко съм безпомощна навън, лишена от куп слуги, ходещи по петите ми.
— Боже мой, не съм очаквал от теб да можеш да сечеш дърва. Коя жена би могла да го прави?
Той се протегна, разроши косите й, а тя вдигна глава и видя пълната му с обич усмивка.
— Това, което можеш да направиш, е да кажеш една молитва на божеството, което се грижи за огъня, с надеждата, че последният обитател на колибата е оставил запас дърва. В противен случай ще се наложи да сляза около миля надолу до онази горичка, край която минахме, и да донеса малко дърва.