Молитвената песен

Минутите течаха бавно и се превръщаха в часове. Той седеше неподвижен в килията, вслушваше се в тишината и си мислеше в какво ужасно безнадеждно положение беше изпаднал. Задушаваше се от острата смрад на застояло и гранясало. Завладяваше го все по-голямо отчаяние. Уплашен беше, толкова уплашен, че не можеше да събере мислите си. Досега, откакто беше напуснал дома си в Шейдската долина, бягайки от преследващите го гноми, тази мисъл не му беше минавала през ум. Сега за пръв път се появи.

Ти ще се провалиш, нашепваше му тя. Щеше да се разплаче, ако можеше, но сълзите бяха заседнали в гърлото му. Може би се страхуваше да направи дори и това. Мисли как да се измъкнеш от това място, заповядваше си той. За всяко положение си има и изход.

Пое дълбоко въздух, за да се овладее. Какво би направил Гарет Джакс при подобни обстоятелства? Пък дори и Слантър? Слантър винаги намираше изход. Слантър умееше да оцелява. Дори Роун Лий щеше да може да измисли нещо.

Мислите му се отплеснаха. Зарея се в спомени за миналото и напразно се мъчеше да не се отдава на мечти какво би могло да бъде. Те бяха илюзия, фалшива представа за истини, изкривени в безразсъдството на отчаянието му, мечти, които би искал да бъдат действителност.

Най-накрая се насили да стане и се заразхожда в тесния си затвор. Разглеждаше това, което вече беше видял. Докосваше влажния студен камък, взираше се в сивото снопче, която се промъкваше през процепа. Обикаляше килията и я изучаваше без определена цел. Просто чакаше емоциите му да се уталожат и мислите му да се подредят.

Изведнъж реши да използва Кристала на виденията. Ако искаше да има някаква представа с колко още време разполага, той трябваше да разбере какво се беше случило на Брин.

Бързо извади Кристала на сребърната верижка от укритието в куртката. Постави го внимателно в свитите си длани и се взря в него. Чуваше гласа на Краля на Сребърната река, който му шепнеше, предупреждаваше, че с помощта на този Кристал той ще може да следва пътя на Брин. Просто трябваше само да му попее…

Запя тихо. В началото гласът му изневери. Задушаваше се, все още в плен на чувствата, които упорито отказваха да го оставят на мира. Опита се да преодолее чувството си на несигурност и се насили. Звукът на песента на желанията изпълни килията. Почти веднага Кристалът заблестя ярко в тъмнината и прогони сенките.

Веднага видя, че това беше светлината на малък огън. Брин стоеше пред него, загледана в пламъците. Подпряла беше хубавото си лице на дланите. После вдигна очи, сякаш търсеше нещо. Изглеждаше напрегната и тревожна, почти съсипана. Отново сведе очи и въздъхна. Потръпна леко, сякаш искаше да сподави ридание. Изглеждаше напълно отчаяна. Явно й се беше случило нещо крайно неприятно…