Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Освен завземането па стратегическите обекти военните е трябвало да арестуват и дейците на националсоци-алистическата партия, гаулайтерите, имперските наместници, министрите, началниците на полицията, висшите чинове на SS и гестапо. Заговорниците замиеслят също да завземат и концлагерите, да арестуват комендантите им, да обезоръжат охраната, да арестуват офицерите от SS, които не биха се подчинили на заповедите, да обезоръжат и частите на SS и да завземат учрежденията на гестапо и SD.
За да прикрият поне в първите часове целта на тези мерки, за да спечелят време и да изпреварят привържениците на Хитлер, радиото трябвало да предаде следното съобщение: „Фюрерът Адолф Хитлер е мъртъв.
Клика от безотговорни партийни главатари, на които са чужди принципите на нашите фронтоваци, се опитват да използуват това положение, за да ударят в гръб сражаващите се на фронта войски и с користни цели да заграбит властта…“
Не всички членове на антихитлеристката опозиция са били за насилственото отстраняване на Хитлер, но Щауфенберг, Тресков и Олбрихт вярвали, че единствено смъртта на тиранина може да се превърне в достатъчно силен сигнал за преврат. Следователно успешния атентат те смятали за начало, останалото било работа на офицерите. Те трябвало да поемат съдбата на Германия в свои ръце.
Така подготвят и следващите опити за покушение.
В началото на ноември 1943 г. генерал Щиф също имал за задача да извърши покушение срещу Хитлер. През това време единствено той имал възможност да посещава Хитлер — в Главната квартира участвувал в обсъждането на положението.
Снабден с английско взривно вещество, Щиф скоро разбира, че не ще може да го внесе в бункера на Хитлер.
Не след дълго Хитлер пожелал да му демонстрират новия модел шинел, който влизал в производство. Тресков решил да бъде извършен атентат по време на ревюто, но за целта му бил нужен подходящ офицер, готов да жертвува живота си. Намира го. Капитан Аксел фон дем Буш ненавиждал от цялата си души Хитлер и неговите главорези от момента, когато научил за масовите убийства на полски жени и деца. Пристигнал от фронта в Берлин, снабден с бомби със закъснител, капитанът чакал удобния момент. Но се оказало, че в същото време Хитлер имал и други грижи и все отлагал ревюто, а при едно въздушно нападение изгорял и вагонът с моделите, така че ревюто не се състояло. Буш се върнал на фронта и атентатът отново се осуетил.
Това не е последният опит, но и следващите са безуспешни. Веднъж дори скритото взривно вещество, предназначено за Хитлер, избухнало в дървената стражева кула във „Вълчата бърлога“ и разпитите едва не насочили гестапо по следите на заговорниците. Все пак те успели да насочат следствието в друга посока, но гестапо вече надушвало предателството. Дори през юни 1944 г. Хитлер заявил, че знае за подготвянето на преврат, и скоро след това били действително арестувани някои членове от ръководството на заговорниците.
Следователно било крайно време да бъде убит Хитлер. И Щауфенберг решава да внесе бомба в Главната квартира на фюрера.
Когато Щауфенберг тръгва на съвещанието с бомба в чантата, положението на фронтовете бе безнадеждно за германския вермахт. Пробивите по фронтовете означаваха известен шанс за заговорниците. Само безразсъдни фантазьори са могли да вярват, че Германия ще се измъкне без катастрофално поражение. Щауфенберг и неговите другари са убедени, че е настъпил часът, в който да покажат на света, че не всички немци одобряват уродливите цели на нацисткото движение.
Три часа след атентата Щауфенберг е напълно изолиран и бездеен в самолета, не получава никакви съобщения за това, какво става в Главната квартира на Хитлер и в Берлин. Той дори и не допуска, че Хитлер се е измъкнал само с незначителни драскотини. А заговорниците, събрани в сградата на Министерството на войната на „Бендлерщрасе“, са също без информация. И никой не знае, че в момента, когато самолетът с Щауфенберг и неговия адютант Хефтен на борда каца на берлинското летище, Хитлер се готви да приеме колегата си Мусолини. Снимката от тази среща е запазена — Хитлер показва на Мусолини развалините от помещението, от което като по чудо се е измъкнал.
Хитлер очаква госта си на гарата в Гьорлиц, но влакът на Мусолини пристига с голямо закъснение. И едва се качили в колата, фюрерът започва да му разказва как отново провидението го е спасило. Мусолини учтиво слуша, но разбира, че не само той си е изиграл вече ролята, но че и звездата на Хитлер угасва.