Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
От ранните си години Михаил разбра що е беднотия и лишение, почувствува тормоза на богаташите, които бяха съсипали първия му баща.
Не след дълго той стана член на бунтовнически дружества, борещи се за правдивите народни. Скоро той стана опасен за правителството.
За да се осведоми за народните теглила, той пропътува цялата държава. Чу риданията на окаяниците против господаря им, чу за тяхната тирания и видя окаяния живот на селяните. Като се върна у дома, по цели дни не ставаше от писалищната маса: пишеше труд, който щеше да ужаси правителството.
Заглавието на този труд бе: „Люлка на бедните“. В него се разказваше как чрез потисничество и отнемането на народните права, на лишение от наука и свободно развитие на човешкия дух Русия се бе превърнала в окаяна страна.
Волков не се радваше на това, но клатеше загрижено глава, като гледаше сина си, тъй като той бе привърженик на царя и никак не можеше да си представи как така изведнъж в Русия могат да се появят злини.
— Щом Михаил казва това, значи има право — казваше си той понякога с въздишка. — Той е умен и никога не лъже.
Един ден преди обяд някакъв офицер и няколко казаци влязоха в къщата на Волков и поискаха да им предаде сина си, за да го затворят, както било заповядано.
Волков успя навреме да съобщи на сина си да избяга.
Офицерът — млад и буен човек — се нахвърли върху Волков, наричайки го изменник на царя, и искаше да влезе насила.
Волков грабна чука, замахна и удари офицера, който падна на земята с пукната глава.
Волков стана убиец, ала даде време на любимия си Михаил да избяга. Цяла Москва съжаляваше Волков, ала никой не бе в състояние да му помогне.
Изпратиха го в Сибир — именно в Иркутск, ала по особено царско благоразположение му разрешиха да упражнява занаята си. Оттогава Волков живееше в Иркутск.
А полицията не му напомняше, че е заточеник.
Старецът бягаше от хората, защото ги мразеше. Скоро след като го пратиха на заточение умря жена му, а за любимеца си нищо не знаеше, защото на заточениците бе строго забранено да четат вестници. Писмата първо им се преглеждаха от полицията и тогава им се предаваха. Мисълта за Михаил измъчваше Волков и затова странеше от хората. Ех, ако знаеше, че Михаил е жив! Но той не знаеше между кои да го смята — между живите или умрелите, и може ли да се надява, че ще го види още един път, за да го притисне до старческите си гърди.
— Предчувствие някакво ми подсказва, че пак ще го видя — бъбреше си той, — че няма да пропадне, защото е по-умен от всички тях.
След това влезе в една стая и като се разхождаше, започна сам да си говори.
— Докога ще лежа като заточеник на това креватче тук? Няма да е за дълго. Току виж, един ден ме намерили вкочанясал на него. Да, смъртта разкъсва всички вериги, ако ще да ги е направил и самият Волков, който е добър майстор.
Старикът замълча. След няколко минути в стаята се чуваше тихото му равномерно дишане.
Беше около полунощ, когато на вратата се чу глухо почукване, след което един глас извика отвън:
— Отвори, стари Волков! Отвори, в името на закона, отвори!
Старият Волков спеше много дълбоко, ала колкото и дълбоко да спи, щом чуе думите „в името на закона“, сибирският заточеник трябва да се събуди. Волков се стресна и започна да трие очите си.
Отново се чуха гласът и чукането.
— Много бързате! Ами не знаете ли, че ще трябва да запаля първо свещта и да се облека.
— Та побързайте, старче — извика някой отвън. — Капитан Масковски ме изпрати, има да ви съобщя нещо много важно.
Изминаха няколко минути, след това се чу как ключът щракна в бравата.
Вратата се отвори и един полицейски офицер влезе. Като видя офицера, Волков се разсмя.
— Такова нощно посещение никак не съм очаквал. В последните години полицията ме щадеше, защото бе уверена, че старият Волков никога няма да избяга. Не зная на кого трябва да благодаря за тази услуга? Полицията започна пак да се съмнява в мене.
Офицерът доверчиво сложи ръка на рамото на Волков.
— Ами че чуйте ме, преди да сте започнали да осъждате. Нека всяка мисъл за съмнение стои далеко от нас. Щяхме ли да ви търсим нощно време, ако не бяхме заставени от важни причини. Има обаче нещо много важно, тъй като капитан Масковски ми заповяда още тази вечер да ви заведа при него.
— Добре. Все едно ми е — отвърна старият Волков, като навъси вежди. — Та какво ще иска от мене капитанът? Ще ме пуснат може би на свобода. Види се, моето присъствие в Петербург е необходимо.
— Може би — каза офицерът, като сви рамена.
В това време Волков наметна кожуха и сложи шапка на главата си. Подир малко излязоха на улицата.
— В полицейското управление ли ме очаква капитанът? — попита Волков.