Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Той се втурна да тича, та не можа да чуе благопожеланието на Петровна.
— Нека Бог ви помогне да се помирите.
След малко Фелзингер видя Елена. Тя бе коленичила на брега със скръстени ръце. На това място брегът бе стръмен; само едно леко движение бе достатъчно и тя щеше да се сгромоляса във водата.
Конрад я чу да говори на висок глас.
Вятърът грабна думите й и той чуваше как тя предава духа си на бога.
— Господи боже, спасителю мой, съдия мой — плачеше Елена, — след малко ще дойда при тебе и ти ще трябва да приемеш моята грешна душа. Имай милост към мене, Боже, бъди милостив. Сгреших, ала ти знаеш, че друг път не съм сгрешавала. Като отговорих тогава на Конрад, аз не го мамех, защото наистина го обожавах и го смятах за най-добър и благороден човек, но завладяна от грешен копнеж и страст, загубих най-святото — невинността си. Зная, че не ще ми простиш и затова не се моля повече за себе си. Не, аз не те моля за себе си, а за другите девици, за да ги запазиш от изкушение.
От плач тя не можеше повече да говори и падна в снега.
„Тъй много и истински се разкайва, а аз стоя и гледам как ще стане жертва на студения вятър — каза си Фелзингер. — Не, макар и да е сторила такъв голям грях към мене, аз не трябва да я оставя да умре тъй млада!“
Съвсем полека и тихо той се приближи към Елена, ала скриптенето на снега го издаде.
Тя се обърна и като го съгледа на десетина крачки от себе си, разтвори ръце и каза:
— Назад! Не приближавай и не се опитвай да ме спасяваш. Не ме наказвай така тежко, не ме оставяй да живея повече. Ти разби моето сърце.
— Елена — рече плачешком Конрад, — ти съсипа живота ми, но аз ти прощавам, защото виждам, че си стократно по-нещастна от мен.
— О, ти си златен човек! — каза тя. — На тебе ли трябваше да изневеря! Да бъде трижди проклета страстта, която ме заслепи!
Като изрече това, тя вдигна ръка, сякаш искаше да го благослови.
— Бъди благословен Конрад Фелзингер, да даде Бог цял живот да бъдеш щастлив. Забрави ме и нека Бог ти подари друга, която ще знае по-добре да те уважава. Нека тя бъде най-хубава и най-невинна, ти си възвишен човек и заслужаваш такава. Сбогом, Конраде, сбогом, забрави ме, ала не ме презирай!
Като изрече това, тя стъпи на стръмнината. Конрад видя, че се олюлява и тръгна към нея.
— Аз ти прощавам, Елена, само остани, остани при мене!
— Късно, късно е вече!
Нещастницата изпищя и след това… тя се търкулна и падна върху тънката ледена кора, която се счупи от тежестта й.
— Какво стори, нещастнице! — извика Фелзингер. В отговор на това се чу глухо стенание.
След това всичко затихна; само вятърът свиреше и снегът валеше и се чуваше плачът на Конрад.
XXIII. ЖЕНАТА С ЖЕЛЯЗНАТА МАСКА
Град Иркутск, един от най-красивите градове в Сибир, лежи на северния бряг на река Ангара.
Белите камбанарии със своите позлатени кубета се извисяват над къщите и предават на Иркутск изглед на източен град. Но когато гледа улиците му, човек забелязва, че това е град на голямата работническа провинция.
Само на 40 мили блести брегът на планинско езеро.
Шест години преди нашия разговор в Иркутск избухнал пожар, който опустошил всички къщи и от тях останала само една ковачница в долния край на града. По покрива на тази къща израснали трева и дръвчета — нещо, което му придаваше запуснат и необитаем вид. Все пак някой живееше в нея, защото една вечер, когато валеше сняг, подпрян на вратата, стоеше човек с малка брадичка. Това лице бе познато и на децата в Иркутск.
Той бе Волков — ковачът.
Старият Волков, тъй го наричаха всички, живееше от 18 години в Иркутск, ала не бе дошъл тук доброволно.
Когато разправял историята си, старите хора му се чудели.
На младини старият Волков бил много знатен московски гражданин, притежавал собствен дом и градина, файтони и голямо богатство в пари, но не се гордеел с това.
Голямото му богатство бил неговият син.
Този син не беше негова плът и кръв, а Волков бе прибрал от съжаление както него, така и майка му, понеже бяха станали жертва на кредитори, които ги изпъдили от дома им.
Тогава Волков не бе женен, тъй че се смили и прибра жената и детето при себе си. След две години се ожени за нея и по този начин стана баща на детето.
Волков обичаше много малкия Михаил — такова бе името на детето — и употреби богатството си за образованието на детето. Когато порасна, Волков го прати в университета и Михаил се разви добре телесно и умствено, защото запомняше всичко много лесно и беше много чувствителен.