Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Тя имаше пет добре и с вкус наредени стаи.
Стаята, където барон Бронт въведе жената, бе наредена в персийски стил. Пердетата и килимите бяха също такива.
— Тука не бива да се страхуваш — рече барон Бронт, като я прегърна горещо, — тук никой не може да те намери.
— Сгреших много, че дойдох тук, всичко между нас трябва да свърши.
Като съблече горната си дреха, тя погледна любезно Хуго.
Това бе Елена, годеницата на Конрад Фелзингер.
Хуго махна маската си и пред нея застана един млад хубав мъж.
Елена закри лицето си с ръце и горко заплака.
— Защо плачеш, мила моя, нима не ти е добре при мене? Елена се опря на рамото му и го погледна измъчено.
— Не ми е лошо при тебе, не, никак. Тук ми е много хубаво и аз бих искала да остана при тебе през целия си живот, но някакво предчувствие ме плаши.
Хуго я помилва.
— Защо се плашиш, та ти не за първи път идваш при мене; толкова дълго време в Берлин се радвахме на нашето щастие.
— Нима не е грях това?
— Любовта никога не е грях.
— Ти разсъждаваш глупаво. С това искаш да ме окуражиш, но аз съм годеница на твоя приятел Конрад Фелзингер. Той много ме обича и не би понесъл безчестието, ако разбере за тези наши нощни срещи. Ние двама го лъжем и затова грешим; той е добър като най-хубавия пролетен ден, той е благороден и ни се доверява.
— Не, ние не го мамим. Нима е измама това, че се обичаме, че сърцата ни копнеят едно за друго и че страстта ни е по-силна от волята ни?
— Така е — каза замислено Елена. — Отначало смятах, че него обичам; докато не те срещнах, него обичах, но после разбрах, че обичам само тебе. Когато ти изчезна внезапно от Берлин, уверих се, че не мога да живея без тебе, а като получих писмото ти и разбрах, че си в Петербург, прибрах нещата си и дойдох.
— Значи не си дошла в Петербург заради Фелзингер?
— Заради тебе, само за тебе, мили мой.
— Как успя да се отървеш от Фелзингер? — запита Хуго.
— И тази вечер, както друг път, Конрад остана дълго при мене — почти до единадесет часа, но като разбрах, че не смята да си отива скоро, казах му: „Вече е единадесет часът, Конраде, хората ще помислят нещо лошо, ако видят, че годеникът ми стои до късно при мене.“ Тогава той си отиде, а след малко и аз излязох. Ти виждаш колко съм лоша и това именно ме измъчва.
— Какво ли ще бъде по-нататък, щом още отсега си се запритеснявала?
Елена стана, погледна Хуго в очите и рече:
— Затова и дойдох тази вечер, за да ти съобщя, че реших да се омъжа за Конрад. Той всеки ден настоява да не продължаваме повече така.
Хуго се изсмя.
— Ако за теб няма друга възможност, омъжи се, но аз мисля, че и тогава не бива да скриваме нашите отношения. Ти ще останеш в Петербург и аз ще бъда тук и ще можем да се виждаме понякога.
Елена вдигна ръце и каза:
— За бога, Хуго, не казвай това. Нито дума повече. Щом стана негова жена и се обрека да му бъда вярна, с теб няма да се срещаме, Хуго.
Той я улови за ръката.
— И ти смяташ, че ще можеш да изтърпиш? Не се мами, Елена. Ти сама ще се покориш на желанието дори когато си негова жена.
— Това няма да бъде, хиляди пъти не! — каза немкинята. — Днес за сетен път съм при тебе, Хуго. Трябва да се разделим и никога да не се срещаме повече. Прегърни ме, Хуго, още веднъж и ме целуни.
— Щом като желаеш, така ще бъде — каза Хуго. — Ела при мене, мила, сложи глава на гърдите ми за сетен път, ах, за сетен път… за сетен път.
Тя сложи глава на гърдите му и го целуваше много… много.
— Защо не можеш да бъдеш мой, защо трябва да съм годеница на друг?
Вместо отговор той я прегърна силно и силно я целуваше.
Изминаха няколко часа. Тази нощ бе една от най-ужасните в Русия. Вятърът духаше силно и натрупваше големи преспи сняг по улиците. Край къщата на барон Бронт две сенки се движеха и разговаряха.
Това бяха Конрад Фелзингер и Петровна. Конрад бе блед, а очите му светеха като нажежени въглени.
— Вие сте видели някоя жена, която прилича на вашата годеница — каза Петровна. — Какво ще търси вашата Елена в тази къща нощем?
— Какво ще търси ли? — каза Конрад и се засмя. — Какво търси жена, която нощем отива при някой мъж?
— Да изневери — каза Петровна, — да задоволи своето желание и да изневери.
— Смятате ли да я чакате цяла нощ тука? — попита Петровна. — Ще се простудите и ще заболеете и ще видите, че сте се измамили.
— Не, аз не се мамя. Още днес разбрах, че тя искаше да се освободи от мен, когато бях у тях. Като че някой дявол ме накара да изляза от къщи. Забелязах колко предпазливо тя заключи вратата и тръгна. След това покри главата си с качулката, но аз пак я познах. Проследих я и видях как един мъж я пресрещна, прегърна я и я въведе вкъщи. Ще чакам, ако ще до утре, докато излезе! Горко й, ако не успее да се оправдае!