Мъртвите сибирски полета

— Никои освен Тази, от която най-много се страхувам — Феодора Бояновска.

— Клетницата, значи ви позна! — извика той. — По дяволите, време е отмъстителят да забие ножа си, преди тя още един път да ви предаде. Не зная защо Исидор се забави. Тази жена отдавна вече трябваше да бъде между мъртвите.

— Позна ме, но аз решително й казах, че се лъже и тя започна да се колебае и сега сигурно смята, че се е припознала.

— А какво впечатление направихте на Клариса? Вярвате ли, че сте я завладели?

— Отначало помислих, че съм успял, но после разбрах, че се мамя. Внимателно слушаше историята, която вие измислихте, и ми съчувствуваше на тъжните места, но това бе всичко — нищо повече.

— Вие обаче не трябва да се отчайвате, защото с един замах дърво не се отсича, както и женско сърце не се спечелва изведнъж.

Барон Бронт поклати глава.

— Ако искате да знаете моето мнение, ще ви кажа, че напразно се мъчим. Стори ми се, че девойката обича друг.

— Как? Вие мислите, че обича друг без знанието на баща си?

— Така ми се струва и изглежда, че много трудно ще успея да го изместя от сърцето й.

— Преди всичко трябва да узнаете кого обича и след това да я уверите, че е дала сърцето си на недостоен човек. Но как се държа към вас Ягодкин?

— Отлично, ако утре поискам ръката на дъщеря му, веднага ще се съгласи и ще каже амин.

— Глупак — рече Бакунин. — Отмъщението ни скоро ще го сполети и милионите не ще му помогнат. А имате ли достатъчно пари? Невъзможно е четиристотинте рубли, които ви дадох вчера, да ви стигнат.

— Благодаря, половината са още в джоба ми — каза барон Бронт.

— За Бога, не правете толкова икономии. Знаете, че когато става въпрос за отмъщение, не се мисли за това. Искате ли да дойдете с мене? След половин час имам среща с няколко наши другари. Искате ли да присъствувате?

— Моля ви днес да ме освободите. Вие знаете, че винаги съм готов да вървя подир вас, но тъкмо днес ви моля да ме оставите сам.

Бакунин изпитателно погледна Хуго.

— Щом е така, останете си със здраве. Довиждане, бароне! Бакунин тръгна, а барон Бронт отвори с малкия ключ вратата на къщата и се изгуби в нея.

След няколко минути излезе.

Предпазливо се огледа наоколо и изведнъж тръгна, като че се сепна от нещо.

Далече на улицата се мяркаше призрак на жена, който вървеше към него и колкото повече се приближаваше, толкова повече ускоряваше крачките си.

Когато се приближи съвсем, Хуго разтвори ръце и с възклицание се хвърли в обятията на тази жена.

— Хуго — шепнеше тя, — Хуго, аз цяла треперя, защото се боя да не би случайно някой да ме е следил. В такъв случай загубена съм.

Барон Бронт я хвана за ръката и я въведе в къщата.

— Сега си на сигурно място, миличка — пошепна той. После обхвана с ръце стройната й снага, притисна я до гърдите си и я понесе по стълбите.

Докато я носеше по стълбите, тя непрекъснато го целуваше.