Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
В това време Розамунд, обзета от нетърпение, пристъпи напред така, че застана до самия Сакр-ел-Бар.
— Бог ни помага — промълви тя с глас, изпълнен с гореща благодарност. — Ето ви случая! Хората ще ви се подчинят!
Корсарят я погледна и леко се усмихна на нетърпението й.
— Да, госпожице, те ще ми се подчинят — каза той. В тия няколко кратки мига той вече беше взел решението си.
Докато Асад без съмнение беше прав и по-разумно би било да се спотайват в това закрито заливче, където вероятността да останат незабелязани натежаваше чувствително в тяхна полза, все пак и преценката на хората не беше съвсем погрешна. Ако излезеха в открито море и се насочеха на изток, биха могли да минат също така незабелязани и дори в случай че плясъкът на веслата им стигнеше до галеона отвъд носа, докато той вдигнеше котва и тръгнеше да ги преследва, те щяха да имат голяма преднина, като използуват всяка капчица сила на своите гребци, а вятърът (важно обстоятелство при тези негови пресмятания) беше толкова стихнал, че спокойно можеха да се смеят на всяко преследване от страна на кораб, който се движи само с платна. Оставаше единствената опасност топовете на галеона, но доколкото Сакр-ел-Бар знаеше от опит, тази опасност не беше чак толкова голяма.
Така, ще не ще, той бе принуден да заключи, че по-разумният път беше да подкрепи Асад, а тъй като беше напълно уверен в подчинението на хората, корсарят се утеши с мисълта, че може да му предстои морална победа, от която скоро ще може да извлече някоя по-сигурна печалба.
И тъй, в отговор на тези, които все още викаха неговото име, той скочи от стъпалата и се запъти към средната палуба, за да застане до пашата. Асад наблюдаваше приближаването му с гневни предчувствия: беше му предварително ясно, че при създалите се отношения Сакр-ел-Бар ще се вдигне срещу него, за да подчини напълно тези бунтовници и да извлече най-голяма облага от положението. Тихичко и без да бърза, той изтегли ятагана си. Сакр-ел-Бар го видя с крайчеца на окото си, но се престори, че не го е забелязал, и пристъпи напред, за да говори на корсарите.
— Какво? — гневно изрева той. — Какво значи това? Глухи ли сте всички, та не чувате заповедите на своя паша, избраника на аллаха, и се осмелявате да вдигнете бунтовнически глас, за да изявявате своята воля?
Внезапна мъртва тишина последва това обръщение. Асад го слушаше с облекчение и изненада, Розамунд стаи дъх от уплаха.
Какво ли искаше да каже с това? Нима само я е залъгвал и мамил? Нима намеренията му към нея са точно обратни на неговите уверения? Тя се облегна на перилата, напрегнала слух да долови всеки звук от тази негова реч на лингва франка, с надеждата, че малките й знания на езика са я въвели в заблуждение по отношение на онова, което той казваше.
Тя го видя да се обръща с ядно заповедническо движение към Ларок, който стоеше до фалшборда и чакаше.
— Върви на поста си там горе, наблюдавай движенията на тоя кораб и ни докладвай. Ние няма да се помръднем оттука, докато не благоволи да го пожелае нашият господар Асад. Тръгвай!
Без да прояви недоволство, Ларок прехвърли крак през фалшборда, скочи на веслата и оттам се покатери на брега, както му бе заповядано. И нито един-единствен глас не се издигна в роптание.
Мрачният поглед на Сакр-ел-Бар се плъзна по редиците на корсарите, стълпили се на предната палуба.
— Понеже тоя глезеник на харема — продължи той с безгранична дързост и посочи с презрително движение Марзак — блее за опасност в ушите на мъже, нима трябва всички да се уплашите и оглупеете като стадо овце? Кълна се в аллаха! Кои сте вие? Нима сте същите безстрашни морски ястреби, които политат с мен и нападат там, където се забиват куките на моите канджи, или сте само гарги, които търсят леш?
Отговори му стар морски разбойник, комуто страхът бе придал голяма смелост:
— Тука сме впримчени, както Драгут при Джерба!
— Лъжеш! — отвърна Сакр-ел-Бар. — Драгут не е бил впримчен, защото Драгут намери начин да се измъкне. И срещу Драгут беше излязла цялата флота на Генуа, а ние имаме насреща си един-единствен галеон. Кълна се в Корана, ако ни нападне, нямаме ли и ние зъби? Нима това ще е първият галеон, чиито палуби сме опустошили? Но ако вие, синове на позора, предпочитате съвета на един страхливец, знайте, че излезем ли в открито море, неприятелят непременно ще ни види, а Ларок ви каза, че той носи двадесет топа. Казвам ви, че ако ни нападне, най-добре ще е да ни нападне отблизо, и ви казвам, че ако си останем тука, без да се показваме, много малка е вероятността да бъдем нападнати изобщо. Че галеонът не подозира присъствието ни, е очевидно, понеже е хвърлил котва оттатък носа. А имайте предвид, че ако побегнем от опасност, която не съществува, и при това бягство имаме късмета да не превърнем опасността в действителна и да не трябва да я посрещаме, ще изтървем богатата галера, която ще донесе печалба на всички ни… Но аз напразно си хабя думите да ви убеждавам — изведнъж се пресече той. — Вие чухте заповедите на вашия господар Асад-ед-Дин и това трябва да е достатъчно, за да ви убеди. И тъй, ни дума повече!