Пирамидата на бог Слънце

— Държи в готовност помощ? — попитах бързо. — Та това е чудесно за нас! Значи толкова е била убедена, че ще се стигне до битка?

— Да. И се подготви. Вие би трябвало да разчитате на шах-ин-шаха, вярно. Той ви обича и е владетелят на това царство. Но онези, които се наричат негови "велможи", превръщат пътем любовта му в омраза и пред целия свят разиграват голямата лъжа, че им е дал властта, притежавана всъщност единствено от него. Неподчинението се присъединява към тях и ги прави привидно достатъчно силни да се противопоставят на господаря. Който ходи кротко по добрите пътища на владетеля, изпада пред тях в немилост и бива потискан. Но който се прекланя пред тези "големци" — от глупост или заради облага, бива подкрепян по всякакъв начин. Шахът е добър, ала също справедлив. Той не наказва веднага. Но когато дойде неговото време, думата му се стоварва като смазващ чук. Умният поданик не изпреварва решенията му. Само леността се нуждае от непрестанна помощ. Но за всеки, който притежава характер, е върховно щастие да знае, че може сам подобаващо да си помогне. Ефенди, ела, характерът е налице! Ние с удоволствие ще действаме със собствените си ръце. И когато шахът види това, ще се зарадва. Защото точно във факта, че го вършим сами, се крие неговата най-голяма мощ: непосредствената любов на народа!

Говореше много сериозно. Сега вдигна съда и прибави със сърдечна усмивка:

— Набрах тези малини за теб и болния хаджи. Натурален сок! По-добър от всичко, което кулинарното изкуство неразумно смесва!

— Дай му ги всичките, Шакара! Аз имам характер и ще си набера сам!

Усмивката й се превърна в онзи къс, благозвучен смях, който така обичах да слушам от нея.

— Тогава аз тръгвам — каза. — Ханнех знае, че ще отида. Останах още доста време, наслаждавайки се на големите бели малини. В един момент чух името си. Обърнах се и видях Кара бен Халеф, който се смъкна от споменатото вече веднъж място в зида и побърза към мен.

— Сихди, доведох ти гост, много висок гост — каза.

— Кой?

— Не бива да ти казвам.

— Откъде?

— И това трябва да премълча. Ти сам трябва да дойдеш и видиш.

— Нещо добро?

— Много, много!

Понеже не ми се катереше, тръгнахме нагоре към пътя за звънарницата. Пътем младият хаддедихн ми разказа:

— Правех упражнителната си езда — този път към Заешкия проход. Оттам се зададе насреща ми отряд ездачи, при които се намираше един от джамикуните, заминали с Устад. Предводителят беше много знатен персиец. Знаеше, че Устад е отпътувал, и ме попита за теб. Трябвало да те посети. Аз естествено обърнах коня и току-що пристигнах с тях. Той говори с Шакара и също с Педехр. Двамата веднага се разбързаха да отключат горния етаж на стражевата кула, където има няколко стаи за специални гости. Там ще живее. Сега е в аркадата.

— Колко прислуга има?

— Само трима коняри.

— Значи знатен господар? В този несигурен район!