Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Шакара ми доказа, че шестимата непознати мъже са седели на тези камъни. Видяхме местата, където лоените им свещи са били закрепени с капане и после откъснати. Лойта беше още толкова чиста, че мазните петна не можеха да бъдат на повече от четири седмици. А когато потърсихме по-внимателно, намерихме множество такива, но много по-стари. Нещата много точно се съгласуваха с това, което знаехме и си мислехме.
Сега взех свещта от ръката на Шакара, за да потърся по-нататъшни следи. Тя, разбира се, не можеше да притежава опита, който аз имах. Не открих нищо освен човешки стъпки. Но накрая, когато вече се канех да престана и осветих последния, заден ъгъл, видях друг отпечатък в дълбокия, фин като брашно прах. Не беше от крак, а от здрав прът или нещо подобно, който е бил забит тук и облегнат горе на галерията. А недалеч оттук лежаха два отчупени къса, основни клони от дърво, които вдигнах и внимателно огледах.
— Защо си толкова замислен, ефенди? — попита Шакара. — Две късчета дърво, нищо повече! Кой знае как са попаднали тук!
— Кой? Аз го знам… И… нищо повече, казваш? Те означават много, твърде много! Когато видях това помещение, в което педерахн провеждат своите тайни събрания, веднага си помислих по какъв начин би могъл човек да ги подслуша, когато отново дойдат в понеделник. Той би трябвало предварително да се качи горе на галерията. Такава бе моята мисъл. Сега виждам, че не съм първият, стигнал до тази идея. Те вече са били подслушвани.
— От кого?
— Това, за съжаление, тези два остатъка от клони не ми казват. Човекът се е нуждаел от стълба или поне върлина, за да достигне галерията, но не е имал нито едно от двете. Ето защо е отишъл в гората да си донесе подходящо дърво. Отрязал е клоните, но няколко сухи чепа са останали. Опрял го е тук на земята, а горе го е облегнал. При катеренето два чепа са се отчупили. Те и дупката ми издават нещата. Ако човек се изкатери по този начин, изтегли върлината и я сложи легнала, може да бъде почти сигурен, че няма да бъде открит.
— Сега ми е ясно, ефенди. Кой ли може да е бил въпросният?
— Джамики в никой случай, понеже един такъв не би сметнал за необходимо да прибегне към подобно помощно средство.
— Не джамики…! — каза тя замислено. — Ефенди, в тази връзка се сещам нещо. Аз видях една такава сурово отрязана върлина.
— Къде?
— Горе в кулата от квадри, където спипахте ашика.
— Кога?
— На утрото, когато потърсих тук следи. После отидох на горния етаж и също в кулата. Там видях да лежи едно смърчово стебло, досущ такова, каквото го описа ти. Дължината също съвпада. Помислих, че някой джамики е бил тук и затова не ми направи впечатление. Когато следобеда дойдох отново, то беше изчезнало.
— Аха, ашикът! Той! Той е подслушвал педерахн! Значи не се числи към тях! В случай че е силл, ще е само някой обикновен! Шейх ул ислям ли е трябвало да осведоми? Или го е сторил само защото принадлежи към силлан, които искат да се разбунтуват срещу своя емир? Но не бива да вадим прибързани заключения. И бездруго имаме достатъчно време да помислим. Ела!
Тръгнахме. Вън се насочихме към третата врата, която водеше до дългата тясна зала. Не намерихме нищо необичайно. Но когато стигнахме края, там нямаше стена, а куп отломки, който не стигаше чак до тавана.
— Шакара! — извиках високо и удивено. — Моят сън, моят сън! Това е трошлякът, съвсем същият трошляк, от който ме наблюдаваше Магьосника! Имам чувството, че ще видя там горе да се появява главата му. Много странно!
— Странно? — попита тя. — Ефенди, ефенди, ти наистина не знаеш много за душата си! А пък сте толкова горди с вашата мюджевведет[66]! Няма ли да потърсиш и стълбището, по което в съня си си се качил до Сянката при отворената врата?
— То се намира на отсрещната, зазидана страна.
— Тогава нареди да я отворят и съм убедена, че ще е налице!
— Навярно ще го сторя, но всяко нещо с времето си. Сега бих желал да изляза отново на слънце! Но чакай, тук ми хрумва нещо. Та нали зад този куп се стига дълбоко долу до водата, където е ашикът. Трябва да доловя някакъв признак за живот от него!
Започнах да се катеря. Тя ме последва веднага и сграбчи дрехата ми.
66
Мюджевведет — психология — б.а.