През страната на скипетарите

— Не — противопостави се Баруд ал Амасат. — Този Оско го искам за себе си. Аз съм този, когото той преследва, на мен иска да си отмъсти, затова ще издъхне в моите ръце.

— Иска да ти отмъсти ли? Защо?

— Защото преди известно време отвлякох дъщеря му и я продадох като робиня. На кого, не ви засяга.

— Такава шега, разбира се, не би се харесала на всеки баща!

— Оттогава Оско непрекъснато е по петите ми. Черногорец е. Преди бяхме много добри приятели.

— Сигурно те е обидил и ти за отмъщение си отвлякъл дъщеря му?

— Не, нищо не ми е направил. Дъщеря му Зеница беше голяма красавица. Главатарят на други наши побратими я видя и я поиска за жена. Тя го отхвърли. Тогава той се обърна към мен и ми предложи голяма сума. Какво бихте направили на мое място?

— Щяхме да си заслужим парите — изсмя се Мурад Хабулам.

— Съвсем правилно! Откраднах я, което ми беше лесно, защото като приятел на баща й тя ми се доверяваше, и я продадох на чужденеца. Той я отведе със себе си в Египет, където тя скоро отново беше отвлечена.

— От кого?

— Не можете да познаете. От този, който е виновен за всичко, дори и сега, а именно от мерзавеца на име Кара Бен Немзи ефенди.

— От този алеман?

— Да.

— Аллах да го прокълне!

— Вероятно желанието ти ще се изпълни още днес! Зеница обичаше сина на един нечувано богат търговец в Стамбул. Казва се Исла и се срещнал в Египет с немеца. Той открил Зеница, отвлякъл я и я предал на Исла, който заминал с нея за Истамбул, където се оженили. Само бих искал да знам как алеманът я е надушил.

— Пак благодарение на лошия си поглед — каза агата. — Той вижда и открива всичко. А мъжът, на когото ти продаде Зеница и от когото отново е била отвлечена, не си ли отмъсти?

— Искаше, но не успя, защото дяволът закриляше алемана. Да, дори един от неговите придружители успял по-късно да убие моя приятел. И ето че сега с Оско ме преследват. Черногорецът няма по-горещо желание от това да ми отмъсти.

— Ще му мине!

— И аз така мисля, затова се заемам с него. Нека Хайдар потърси другия, който се казва Омар.

Досега миридитът беше стоял на мястото си неподвижно и тихо със скръстени на гърдите ръце. Но ето че махна с ръка и спокойно каза:

— Този Омар изобщо не ме интересува.

— Така ли? — учуди се агата. — Тогава сигурно си си избрал някого другиго. Може би Хаджи Халеф? Смятах те за по-смел, отколкото се показваш сега.

— Вероятно ще кажеш, че нямам никаква смелост, като ти заявя, че не искам да се занимавам с нито един от тези хора. Тези думи на миридита отблъснаха всички от него.

— Да не искаш да кажеш, че изобщо няма да вземеш участие в боя срещу враговете ни? — попита Мурад ага възбудено.

— Да, това имах предвид.