Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

„Боже господи, Исусе Христе! — чух го веднъж да вдига патардия по коридора. — Тоя мъж за трети път го хваща патрул на опълченците. Веднага в тюрмата това животно! Тоя тип трябва да напусне полка, да го изпратят някъде в обоза, да рине тор. И дори не се е сбил с тях! Това не са войници, а метачи! Ще му дадете да плюска чак други ден, вземете му сламеника и в карцера, и никаква покривка на тая мърша!“

Сега представете си, приятелю, че веднага след идването му тук смахнатият офицерски кандидат Дауерлинг подгони едното на батальонен рапорт, задето умишлено не го бил поздравил в неделя, когато Дауерлинг и някаква госпожичка минавали с файтон през площада! Тогава, както разправяха началствата, на батальонния рапорт настъпило истинско второ пришествие. Фелдфебелът от дружинната канцелария избягал с книжата чак в коридора, а капитан Венцел продължавал да реве към Дауерлинг:

„Аз ви забранявам, Himmeldonnerwetter282, аз изрично ви забранявам! Знаете ли, господин офицерски кандидат, какво е това рапорт? батальонният рапорт не е никакъв Schweinfest283! Как е можел да ви види, когато сте препускали по площада? Сам вие не сте ли ги учили, че чест се отдава на чиновете, които срещаме, а това не значи, че войникът трябва да се върти като врана, за да открие господин офицерския кандидат, който препуска с файтон през площада. Мълчете, моля ви се! батальонният рапорт е извънредно сериозно нещо. Щом войникът уверява, че не ви е видял, понеже тъкмо в този миг е отдавал чест, обърнат към мене, разбирате ли, към майор Венцел, и не е могъл отзад да види файтона, който ви е возел, мисля, че това може да се приеме за вярно. Друг път, моля, да не ме безпокоите с такива дреболии.“

От тоя момент Дауерлинг се измени.

Школникът се прозина:

— Трябва да поспим преди полковия рапорт. Исках само отчасти да ви запозная с порядките в полка. Полковник Шрьодер не обича капитан Венцел, той изобщо е интересен чешит. За капитан Загнер, под чието разпореждане е Школата за запасни офицери, полковник Шрьодер е истински войник, въпреки че полковникът от нищо не се бои толкова, колкото от това, че може да се наложи да отиде на фронта. Загнер е голяма лисица и също като Шрьодер не обича запасните офицери. Нарича ги цивилни лай-нари. На школниците гледа като на диви зверове, които трябва да бъдат превърнати във военни машини, да им се пришият нашивки и да се пратят на фронта, за да бъдат избити вместо благородните действуващи офицери, които трябва да бъдат запазени за разплод.

— Изобщо — каза школникът, като се покри с одеялото — всичко в армията смърди на гнило. Сащисаните маси още не са се опомнили. С опулени очи те вървят напред и се оставят да бъдат накълцани на кайма, а накрая, когато ги улучи куршумът, прошепват само: „Майко…“ Герои не съществуват, съществува само кланичен добитък и касапи в генералните щабове. Но накрая всичко това ще се разбунтува и ще се забърка една каша, не ти е работа! Да живее войската! Лека нощ!