Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Тя усети как изведнъж огладня:
— Звучи чудесно.
— Не съм измил съдовете вкъщи, затова нямаме стъклени чаши. — Подаде й напукана порцеланова чаша. — Но доколкото си спомням, и тази ще свърши работа.
Беки се изчерви:
— Разбира се.
Лоугън разпъна постелката на тревата.
— Има малко кучешки косми. Талантливия Браун в момента сменя козината си.
— Кучето ти ли?
Очите му просветнаха весело:
— Порода териер. Чудесно куче.
„Също като господаря си“, помисли си Беки.
— Нарекъл си го с името на известния дизайнер на паркове и градини?
— Точно така. Винаги съм харесвал работата му. — Лоугън махна с ръка към гледката под тях. — Идвам тук, защото това ми напомня стремежа към пропорционалност в природата. Модерните градини толкова целят… специалните ефекти… че са забравили за пропорциите и мащаба, в които се крие истинската красота. — Наля щедро от шампанското и й подаде чашата.
— Благодаря. — Тя отпи голяма глътка за кураж и си взе от пушеното пиле.
— Не пропускай и плодовете. Лично ги отглеждам в собствената си градина. — Лоугън взе една ягода и й я подаде. Беки отхапа и меките й розови устни почервеняха от сока на плода. Сините й очи се разтвориха широко, когато усети вкуса. — Страхотни са!
— Не, ти си страхотна.
Комплиментът бе толкова неочакван, че тя за миг не го разбра. После го погледна изненадано.
— Моля?
— Чу ме — спокойно каза Лоугън. — Просто отбелязах колко невероятно красива си.
Бузите на Беки добиха цвета на ягодите.
— Не бива просто така да казваш подобни неща.
— Казвам само каквото мисля. — Той сви рамене. — Е, разкажи ми за себе си.
— Знаеш всичко.
— Само онова, което съм прочел във вестниците. Да видим. — Той я дразнеше нарочно. Беки усещаше как погледът му сякаш смъква роклята й. Беше толкова красив и най-влудяващото бе, че и сам го знаеше. — Английска наследница, която живее в Америка с роднините на майка си, връща се триумфално да оглави огромната си империя, но има неприятности с гаджето и всичко ужасно се обърква.
Беки зяпна смаяно, после, на свой ред, се разсмя високо. Усети такова голямо облекчение, че направо се изненада. Кога за последен път се бе смяла истински? Понякога се чувстваше не на двайсет и две, а на четиридесет.
— Предполагам, че ме мислиш за вятърничава глупачка, която е довела до банкрут компанията на баща си.
Широката му усмивка не трепна.
— Такава ли си?
— Само донякъде. Справих се доста добре, когато поех контрола в свои ръце, но бях оставила други хора да ръководят компанията години наред, без да ги проверя какви са. Така че всъщност отговорността е моя. Доста щети бяха нанесени вече, когато се преместих тук.
Лоугън се приближи до нея.
— Знаеш ли, в момента не си на интервю за работа.
Беки моментално се стегна.
— Исках да те впечатля — рязко отвърна тя.
Той се усмихна самоуверено.
— Защото искаш да имам добро мнение за теб ли?
Вдигна ръце и издърпа тениската през главата си, така че Беки се озова точно до прекрасното му стегнато тяло, загоряло от слънцето, с естествено оформени мускули. Усещаше лекото ухание на кожата му под топлите слънчеви лъчи и се загледа в къдравите косъмчета по гърдите му. От устните й се изтръгна лека въздишка и зърната на гърдите й настръхнаха още повече.
— Не се притеснявай. — Наведе се напред и устните му се озоваха на милиметри от нейните. — Вече съм впечатлен.
После я целуна.
Беки дори не успя да се възпротиви. Не искаше. Меките й устни се сляха с неговите, езикът му предпазливо погали устата й, докосвайки я нежно. Тялото й, пламнало от копнеж, се разтопи в ръцете му, които я повдигнаха, сякаш е лека като перце. Разкопча роклята й и ловко свали сутиена й само с една ръка, докато с другата галеше гърба и меката пухкава кожа на врата й.
— Лоугън…
— Шшшт! Не казвай нищо.
Отрупа с ласки малките й стегнати гърди, докато тя стана напълно готова и разгорещена, тогава проникна в нея и се загуби в меката й, пулсираща сърцевина. Твърдият му гръден кош притискаше нежното й тяло, устните му безмилостно атакуваха нейните.
Лита се притесняваше.
Нямаше от какво да се оплаква по отношение на Марк. Беше повече от мъжествен. Всичко бе постигнал съвсем сам, играеше ръгби, вдигаше тежести, дори се боксираше. Когато я водеше на вечерни партита, беше общителен, забавен, остроумен, понякога дори циничен. Другите жени я гледаха със завист и подмятаха зад гърба й хапливи забележки. Лита им отвръщаше с отмятане на лъскавата си коса и широка високомерна усмивка и доста се забавляваше. С увеличаването на клиентите й трябваше да излиза по-често в обществото. С изненада откри, че й харесва. Вечеря с важни клиенти и съпругите им се отразяваше също толкова добре на бизнеса, колкото и късното стоене в офиса — дори по-добре — а сега, когато Марк строго следеше за здравето й, Лита бе принудена да се занимава с това все по-често. И се справяше отлично. Но това не приличаше на отминалите дни в Ню Йорк с Рупърт, когато се влачеше след него, отчаяно копнееща той да одобри поведението й. Лита бе уверена в качествата и уменията си, както и в новата си компания. От нея се излъчваше онази самоувереност, присъща на американците в чужбина, която лондонските съпруги явно копнееха да имитират. Седемдесетте години бяха времето на стачките и недостига на електричество във Великобритания, а Америка живееше охолно с парите от износа на петрол и се забавляваше с героите от сериала „Ангелите на Чарли“. Това автоматично придаваше известен блясък на Лита и тя се възползваше максимално.