Когато тя беше лоша

Марк й помагаше. За разлика от Рупърт, той изобщо не се нуждаеше от успеха й, а за разлика от Едуард — не негодуваше от него. Подкрепяше я, но очакваше същото и от нея. Постепенно се влюбваха един в друг, все така независими, но и покровителствено настроени към партньора. Той я караше да се смее, да се чувства сигурна, караше я да полудява от желание да го приеме в себе си.

А в това се криеше и проблемът.

Марк не беше спал с нея. Нито веднъж.

Не смяташе, че е гей, макар мисълта да й бе минавала през ума и да й бе призляло от страх. Това бе едва третата връзка в живота й. Рупърт — омразата към него все още я изгаряше отвътре, първата й любов, но и първият човек, когото бе намразила от цялата си душа. Един ден щеше да се разправи с него, както бе направила и с надменната му приятелка. Едуард — физически много чувствен, но емоционално ограничен. Все още се чувстваше леко омърсена от тази любов, защото той се бе държал властно с нея, бе поискал да смачка духа й, а тя се бе борила прекалено дълго и усилено за него. А сега Марк — по-млад, по-жизнен от Едуард, а и по-забавен, по-грижовен, по-добър приятел. Мъж, за когото копнееше. А той сякаш не я желаеше.

Лита не искаше да го пита директно. Но знаеше, че трябва. Излизаха заедно повече от два месеца. И не искаше да приеме, че отново е сбъркала в избора си. Защото тогава никога нямаше да е в състояние да повярва на инстинкта си.

Все се канеше и обмисляше думите си, но така и не смееше да каже нещо, а после изведнъж изтърси всичко направо на улицата, докато вървяха към „Пикадили“ на път за „Хамлис“, където щяха да купуват кукла за племенницата на Марк.